Могат ли маслата да ни предпазят от UV лъчите?
Темата за маслата и слънцезащитата става актуална всяко лято. Нуждата да се предпазваме от продължително излагане на UV лъчи е неоспорима – незабавният ефект е слънчево изгаряне, а в по-дългосрочен план – стареене на кожата. Последното е свързано с оксидативния стрес, който причинява на кожата ни дългото и незащитено излагане на слънчеви лъчи.
Дилемата на повечето потребители на слънцезащитни продукти, които държат на по-натурална козметика, е в избора между т.нар. физически и химически филтри. Химическите (напр. цинамати, салицилати, бензофенони и др.) действат чрез абсорбиране на UV лъчите. Те имат недобра репутация от гледна точка на безопасността си, докато физическите филтри, като цинков оксид и титаниев диоксид, на този етап са общоприети като безопасни и ефективни. Известни са като физически или неорганични филтри, “блокери” или слънцезащитни продукти на минерална основа, защото преди се смяташе, че действат като отразяват или разсейват UV лъчите. Последните проучвания показаха, че те също осигуряват защита предимно чрез абсорбиране на лъчите. Повече по темата може да се прочете тук.
Недоверието в безопасността на конвенционалната козметика за слънцезащита кара много хора да се обръщат към изцяло натурални алтернативи като различните базови и етерични масла. Но твърденията, че те имат висок SPF (слънцезащитен фактор) е твърде хубава, за да е истина.
Аз самата от дълги години използвам за ежедневна грижа за кожата си само кремове и маслени смеси, които си приготвям сама. Затова срещам искрено учудване, когато споделя на някого, който ме познава, че слънцезащитните кремове си ги купувам, вместо да ги забърквам у дома. Често ми се случва да обяснявам защо не можем да разчитаме на домашно приготвената козметика за лятната си слънцезащита.
Въпреки че имам цинков оксид и бих могла да го вложа в крем, истината е, че в домашни условия е невъзможно да се създаде продукт, в който да се постигне ефективна концентрация и равномерно разпределение на тази активна съставка, така че да можем да разчитаме на него за предпазване от слънцето. Отделен е въпросът за плътната бяла следа, която оставят върху кожата кремовете с високо съдържание на цинков оксид, макар че напоследък все повече се използват технологии за производство, чрез които този недостатък се преодолява.
И така, имат ли или нямат слънцезащитен фактор растителните масла?
Краткият отговор: Дори някои от тях да имат известен, разбирайте изследван и потвърден, слънцезащитен фактор, той е пренебрежимо нисък (от порядъка на не повече от 10), за да можем да разчитаме, че ако ги вложим в домашния си крем, това ще предпази кожата ни от UV радиацията.
Правени са изследвания за отделни етерични и базови масла, като основният им недостатък е, че това са лабораторни тестове, а не такива върху хора. Чрез спектрофотометър се оценява степента на абсорбиране на UV лъчите от изследваната субстанция, след което по установен метод се изчислява стойността на SPF.[1] Но има и други фактори, които влияят на оценката и поставят под въпрос така установените SPF стойности – концентрацията на маслото в крема, взаимодействието на маслото с другите съставки на крема, PH и вида на емулсията, взаимодействието с човешката кожа и т.н. Всичко това прави установените чрез тези методи SPF стойности на маслата потенциални и по-скоро основа за по-нататъшни изследвания и разработване на продукти.
За съжаление из интернет пространството битуват доста митове за чудодейната слънцезащитна сила на някои растителни масла. А една неистина, повторена стотици пъти, учудващо лесно се възприема като доказан факт.
Митове и легенди
За маслото, извлечено от семената на малината, се среща твърдението, че има висок SPF (между 28 и 50!). Допреди две-три години почти всеки „натурален“ продукт на пазара, съдържащ предимно растителни масла и претендиращ да оказва слънцезащитен ефект, имаше в състава си масло от малинови семки и се изтъкваше високия SPF на това растително масло. Тогава упорито, но безуспешно, търсех доказателства за високия фактор на това масло в общодостъпните научни изследвания, но не ги откривах. Пак по това време се появи публикация на Институт Тисеран, която осветляваше този спорен въпрос.[2]
Къде е истината за малиновото масло?
Всичко започва през 2000 г., когато са публикувани резултатите от изследване „Характеристики на маслото от малинови семки.“[3] Авторите, наред с останалите физически характеристики на маслото, изследват и нивото на оптическа трансмисия (пропускане) на светлината в лабораторни условия. Маслото от малинови семки е изложено на UV лъчение, но само на UVB и UVC лъчите, за да се измери нивото му на абсорбиране. Авторите на изследването заключават, че абсорбиращите свойства на маслото са сравними с тези на слънцезащитните продукти с титаниев диоксид и че то показва „потенциал за широкоспектърна UV защита“. Нищо повече.
Оттам някой прави очевидно преувеличени заключения, които са в основата на мита за високия слънцезащитен фактор на малиновото масло. Тези заключения са оборими по няколко пункта, както обобщава Хана Тисеран, автор на статията на Институт Тисеран: Първо, валиден слънцезащитен фактор се установява не лабораторно, а клинично – с доброволци. Второ, това изследване се отнася само до UVB и UVC лъчите (UVA между другото са отговорни за дългосрочното увреждане на клетките). Трето, маслото от малинови семки, използвано в изследването, не е обичайното масло, което се предлага на пазара и което е извлечено чрез студено пресоване, а е получено чрез разтворители (в случая хексан). Дори да се докаже високият му SPF фактор клинично, дали той ще е валиден и за студено пресованото масло? Можем само да гадаем.
По подобен начин стоят нещата и с друго масло, за което се твърди, че предпазва от слънцето – маслото от морков. Отново погрешни заключения от инвитро изследване от 2009 г., което проучва „ефикасността на слънцезащитни продукти, съдържащи различни билки, за защита от UVA и UVB слънчеви лъчи“.[4] Тестваният продукт е съдържал повече съставки освен морков, което означава, че SPF оценката е за целия продукт, а не само за една от съставките му. Освен това се споменава само „морков“, а не масло, т.е. не е уточнено какъв точно екстракт от морков е бил в състава на изследваната субстанция. Така че аз лично не бих разчитала на маслото от морков, било то етерично или маслен извлек, да ме предпази от слънцето.
Освен за малината и моркова, има и други интересни изследвания на слънцезащитния фактор на отделни масла[5],[6],[7]. Но и те се основават на лабораторни тестове, а не на такива върху хора, което пак означава, че получените SPF стойности не могат да се вземат като „чиста монета“.
Коя е най-голямата полза от етеричните и базовите масла по отношение на слънцето?
Тя е в грижите за кожата след излагането на UV лъчи. Разковничето е в техния антиоксидантен и противовъзпалителен ефект. Те помагат да се компенсират окислителните процеси, които протичат при продължително излагане на кожата на слънчева светлина, да намалят фотостареенето на кожата.
Известно е, че UV лъчите (UVA и UVB) проникват в епидермиса и дори в по-дълбокия кожен слой – дермата – и предизвикват биохимични реакции, при които се образуват т.нар. реактивни кислородни видове, по-познати като свободни радикали. Това са силно реактивни кислородни молекули, които увреждат мембраната на клетките, протеините и ДНК – процес, наречен оксидативен стрес. Той води до клетъчна смърт, възпаление и мутации.
Също така, при продължително излагане на UV лъчение се активират възпалителни медиатори и се задействат възпалителни процеси и зачервяване. В допълнение към това започва разграждане на колагена и еластина, което в дългосрочен план намалява еластичността на кожата. Хроничното излагане на UV лъчи води до фотостареене, което означава бръчки, отпускане на кожата и промени в пигментацията.[8]
И тук на помощ идват растителните екстракти, в частност етеричните и другите растителни масла, известни в ароматерапията като базови. Те съдържат съединения, като фенолите в етеричните масла например, които ефективно неутрализират свободните радикали и намаляват оксидативния стрес в кожата. С други думи действат като антиоксиданти. В същото време оказват силно противовъзпалително действие – потискат възпалителните пътища и намаляват производството на цитокини и други възпалителни медиатори.
А една от незаменимите ползи от базовите масла е също и подхранването и хидратацията на кожата, което е особено необходимо след излагане на слънце. Масла като шипково, жожоба, сусамово, слънчогледово и др. съдържат есенциални мастни киселини, токофероли, вкл. витамин Е, които защитават от окисление, укрепват кожната бариера и помагат на кожата да задържа влагата си.
И така, кои са най-добрите масла за обгрижване на кожа, зачервена или изгоряла от слънцето?
От етеричните препоръчвам такива със силен противовъзпалителен, успокояващ и охлаждащ ефект, а също и тези, които бързо регенерират кожни увреждания. Например: лавандула, немска и римска лайка, чаено дърво, безсмъртниче, тамян, смирна, сандалово дърво, индрише, роза, лютива мента (в ниски концентрации), пачули.
От базовите можете да заложите на шипка, зехтин, таману, невен, жожоба, бадем. При разреждане на етеричните масла използвайте ниска концентрация – около 1-1,5%, особено, ако кожата е силно зачервена и болезнена. Гелът от алое вера също може много да помогне при изгоряла от слънцето кожа.
В случаите на по-тежко слънчево изгаряне нанасянето на масло може да е невъзможно или твърде болезнено и тогава препоръчвам използването на охлаждащи и противовъзпалителни хидролати под формата спрей. Подходящи са хидролатите от лавандула, римска и немска лайка, роза, невен, безсмъртниче – поотделно или няколко в комбинация. Добра идея е спреят да се подържи предварително в хладилник за допълнителен охлаждащ ефект.
Предлагам ви една лесна за изпълнение рецепта за маслена смес за след слънце със съставки, които лесно се намират и вероятно вече имате в домашната си арома аптечка:
10 капки етерично масло от лавандула
4 капки етерично масло от пачули
4 капки етерично масло от немска лайка
20 мл масло от шипка
30 мл масло от сладък бадем
Ако имате и масло от таману (калофила), добавете и от него 5 мл към сместа, като намалите съответно количеството на бадемовото. А ако имате хубав маслен извлек от невен, заменете с него бадемовото масло. Нанасяйте маслото на чиста и подсушена кожа.
Във втората част на статията ще ви разкажа за фоточувствителността и кои етерични масла да избягвате преди плаж или силно слънце в планината.
Бъдете здрави и имайте прекрасно и прохладно лято!
