ЕТЕРИЧНИ МАСЛА СРЕЩУ АНТИМИКРОБНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ

КОМБИНИРАНЕ НА АНТИБИОТИЦИ С ЕТЕРИЧНИ МАСЛА ЗА КОНТРОЛ НА РЕЗИСТЕНТНОСТТА

През последните години етеричните масла са обект на сериозни научни изследвания, които биха могли да променят бъдещето на медицината. Антимикробната резистентност е голямо предизвикателство пред нея: бактериите се учат, мутират и стават все по-устойчиви на конвенционалните антибиотици, които сме свикнали да приемаме за даденост.

Заради нарастващото разпространение на мултирезистентни бактериални патогени и ограничения брой нови антибактериални формули учените по цял свят търсят нови решения. Едно от най-перспективните направления е използването на „адюванти“ – вещества, които сами по себе си имат лечебен ефект, но и помагат на антибиотиците да работят по-добре.

Етеричните масла, заради антимикробните си свойства, също са обект на този вид изследвания. Комбинирането им с антибиотици се проучва като потенциален адювантен подход при контрола на антимикробната резистентност.

Като съавтор на наскоро публикувана научна статия по темата, за мен е привилегия да споделя с вас какво се случва в научните лаборатории, докъде е стигнала науката по темата и защо това е добра новина за всички ни.

В публикацията разгледахме възможностите за комбиниране на антибиотици с етерични масла или отделни техни компоненти. Представихме експериментални данни за синергични и потенциращи взаимодействия между тях срещу важни бактериални патогени, включително мултирезистентни грам-отрицателни бактерии, Acinetobacter baumannii, Klebsiella pneumoniae, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus (MRSA/MSSA щамове), метицилин-резистентен Staphylococcus epidermidis и други стафилококи. Обсъдихме примери за адювантния потенциал на съставките гераниол, евгенол, карвакрол, тимол, линалол, както и на етеричните масла от чаено дърво, кориандър, мускатна салвия и пачули.

Резултатите са обнадеждаващи. Това, което прави силно впечатление, е комплексното действие на етеричните масла и техните съставки върху бактериалните патогени:

1. Пробиват „защитните стени“: Етеричните масла могат да повишат пропускливостта на бактериалните мембрани, като по този начин улесняват проникването на антибиотика вътре в бактериалната клетка. С други думи, правят бактериите по-уязвими към антибактериалните средства.
2. Спират „помпите“ за изхвърляне: Бактериите имат защитен механизъм, чрез който изхвърлят антибиотика веднага щом влезе в клетката – това са т. нар. ефлуксни помпи. Някои съставки в етеричните масла блокират тези помпи и така увеличават вътреклетъчната концентрация на антибиотика, с което го правят по-ефективен.
3. Разрушават бактериалния биофилм: Бактериите често се организират в „биофилми“ – структурирани микробни общности, прикрепени към повърхности, които ги правят почти неуязвими. Някои етерично-маслени компоненти (като евгенола например) пречат на образуването на тези структури, чрез различни механизми на действие: нарушават бактериалната комуникация (quorum sensing), подпомагат отделянето на вече формирани биофилми и намаляват експресията на гени, свързани с образуването на биофилм и ентеротоксини.
4. Променят експресията на гени за резистентност: това може да доведе до частично възстановяване на чувствителността към даден антибиотик.

Накратко: етерични масла и отделни техни компоненти могат както да разрушат една бактериална клетка, така и да отслабят нейните защитни механизми, правейки я по-уязвима за антибиотиците.

Защо е важно всичко това?

Понякога получавам въпроси от рода на: „Може ли маслото Х да замени антибиотика?“ Моят отговор е: „Има случаи, в които антибиотикът може да се пропусне, в други – не е препоръчително и това винаги е според преценката на лекаря. Нека не бързаме да заместваме, а по-скоро да мислим за комбинирани решения.“

Науката в момента е на етап, в който доказва, че етеричните масла могат да бъдат мощни адюванти (помощни средства). Това означава, че в близко бъдеще може да виждаме терапии, в които се използват по-ниски дози антибиотици, съчетани с натурални компоненти, за да се намалят страничните ефекти на лекарството и да се преодолее резистентността.

Но преди да се наложат такъв тип терапевтични модели, необходима е още много работа, защото на този етап механизмите на действие се доказват основно в лабораторни условия (in vitro). Нужни са контролирани клинични изпитвания, химична стандартизация на маслата, фармако-токсикологична оценка, разработване на подходящи лекарствени форми, стандарти за дозиране и т.н. Особено важно е да се оцени безопасността, включително цитотоксичност, локална поносимост и потенциал за дразнене или сенсибилизация, защото етеричните масла са биологично активни вещества и не могат да се разглеждат като безопасни само поради природния им произход.

Трябва да се има предвид и това, че взаимодействието между антибиотик и етерично масло не е универсално и може да бъде синергично, адитивно, индиферентно или дори антагонистично, в зависимост от конкретния бактериален щам, антибиотик, масло и концентрация.

Допълнително трябва да се изследва и възможността за адаптиране на бактериалните патогени към етеричните масла или отделни техни компоненти. Смята се, че такъв риск съществува, ако маслата се използват в лошо дефинирани концентрации, в нестандартизирани препарати или в ниски дози без да се достига ясен бактерициден ефект. Това прави още по-категорична нуждата от допълнителни стандартизирани и последователни проучвания.

За мен лично е удовлетворение да видя как въпросите, които си задаваме с мои курсисти и клиенти, започват постепенно да получават своите научни отговори. Етеричното масло е повече от прекрасното ухание, което е. То е и сложен химичен разговор между човешкото тяло и природата, който все още се опитваме да разберем.

Ако искате да се запознаете и със самото изследване, ето и линкът към него: ESSENTIAL OILS AS ADJUVANTS TO ANTIBIOTICS – A POTENTIAL STRATEGY AGAINST ANTIMICROBIAL RESISTANCE?