Ароматерапията не винаги е „любов от първо вдишване“.
Ароматерапията често се представя като универсален език на сетивата – нежен, естествен и интуитивен. Като нещо, което по дефиниция трябва да е приятно, успокояващо и полезно. Но въпреки това, в реалния живот се наблюдава нещо друго: има хора, които не просто не се впечатляват от етеричните масла, а открито се дразнят от тях. За тях ароматите са натрапчиви, прекалени и дори неприятни.
Това не е тема, за която се говори или пише често. От една страна, защото ароматерапията е в подем и около нея има особено голям ентусиазъм в последните години, една почти „ароматна еуфория“. От друга, защото е по-удобно да приемем, че „проблемът е в човека“, вместо да се вгледаме по-дълбоко.
В тази статия предлагам да разнищим темата и да разгледаме причините от всички възможни ъгли, при това с уважение към сложността на човешкото възприятие.
Обонянието е най-древното и най-първичното от всички сетива
Това е сетивото, което заобикаля рационалния филтър – миризмите, които усещаме с носа си, не минават през „логичния център“, а директно активират зони в лимбичната система на мозъка, която е свързана с емоции, памет и инстинктивни реакции. Това означава, че реакцията към даден аромат е светкавична, автоматична и често несъзнателна.
Някои хора съвсем естествено имат по-чувствителна обонятелна система (хиперосмия), поради което миризмите се възприемат като по-интензивни, натрапливи или дразнещи. За тях дори качествени, добре подбрани етерични масла могат да бъдат прекалени. Важно е да имаме това предвид и да не възприемаме тяхната първична реакция към тези силни аромати като каприз, защото това в случая е въпрос на неврофизиология.
Съществуват генетични различия
Съвременните изследвания показват, че хората се различаваме и генетично по начина, по който възприемаме миризмите. Това се дължи на вариации в обонятелните ни рецептори.
Ето защо една и съща ароматна молекула за един може да е свежа и приятна, но за друг – остра, тежка или дразнеща. Това обяснява защо някои хора не понасят определени масла, например пачули, иланг иланг или ветивер, които други намират за изключително привлекателни.
Генетично някои хора имат повече рецептори за определени молекули, други – по-малко. Затова едно и също ароматно вещество може да мирише коренно различно за различните хора. Например, съединението андростенон, което се открива в някои растения, се усеща като приятен мускусен аромат от около 50% от хората, като неприятна миризма на урина от други 15%, докато останалите изобщо не го усещат!
Така че, реално няма „обективно добър“ аромат. При всеки човек е различно.
Възприемането на миризмите зависи от биохимичното състояние на организма
Обонянието силно се влияе от вътрешната среда на тялото. Нивата на кортизол, хормоналният баланс в момента, наличието на възпалителни процеси и някои невробиологични състояния могат да променят начина, по който възприемаме миризмите.
По време на бременност или менструация чувствителността към миризми се променя значително. Аромати, които преди са били приятни, могат да станат трудни за понасяне.
Когато човек е в състояние на хроничен стрес, може също да е по-чувствителен към аромати. При силно изтощение или нервна преумора може дори да се развие непоносимост до степен на отвращение към някои миризми или към силни обонятелни стимули. Все едно тялото казва, че повече няма капацитет за допълнителна стимулация, всичко му идва в повече.
А етеричните масла, макар да са извлеци от растения с естествен произход, в същото време са и силни биохимични агенти, които носят определена информация. За една претоварена система, всяка допълнителна информация може да се възприема като заплаха.
Това с особена сила важи за хората в аутистичния спектър – те често имат засилена сензорна чувствителност и силните миризми могат да бъдат претоварващи, дори почти болезнени.
Хора, склонни към мигрени, често имат силна чувствителност към миризми (осмофобия). За тях дори приятни за повечето хора аромати могат да предизвикат или влошат главоболието.
Повишена чувствителност към миризми, включително и към етерични масла, могат да имат и хората с астма и алергии. Същото е в сила и за тези с множествена химическа чувствителност – състояние, при което дори малки количества ароматни вещества (природни или синтетични) предизвикват симптоми като главоболие, замаяност, гадене.
Може да има неприятни обонятелни асоциации от миналото
Миризмите са най-мощният тригер на спомени. Една единствена ароматна нотка може да отключи цял епизод от минали събития, заедно с целия й емоционален заряд. Ако си имал неприятно преживяване и си го свързал несъзнателно с някоя миризма, тогава мозъкът ти може да е изградил автоматична защитна реакция към нея.
Например: бил си болен и ти е миришело на камфор и евкалипт или си се чувствал много тъжен и потиснат, докато наоколо са горели тежки смоли. В бъдеще може да смяташ точно тези миризми за неприятни, дори без да знаеш защо.
Затова, ако отхвърляш един аромат като непоносим и отблъскващ, това може да няма нищо общо със самото етерично масло, а да е свързано с история, която тялото ти помни.
Това се обяснява с директната връзка на обонянието с лимбичната система – мозъчния център на емоциите и паметта. Преживяваш неприятно събитие, придружено с определен аромат, и мозъкът ти автоматично свързва двете неща.
Близка до това е и следващата причина за нехаресването на етерични масла:
Липсва емоционална готовност
Ароматите на маслата са психоактивни – въздействат много мощно на психиката и емоционалните ни състояния. Те могат да „раздвижат“ теми, с които предпочиташ да не се занимаваш. Образно казано, ароматите могат да влязат точно там, където ти не искаш да се срещнеш със себе си, с онези свои части, които още не си готов да приемеш.
Някои аромати засилват усещането ти за уязвимост, извеждат до съзнанието ти емоции, които си потиснал, отслабват защитните ти стени… Ако си човек, който разчита силно на рационалния контрол, това може да бъде плашещо или най-малкото неприятно. Като отхвърляш определен аромат, това може да е несъзнателна форма на самозащита.
И още един важен аспект: Ако си по начало чувствителен по темата лично пространство и граници, може да усещаш силните и интензивни аромати като агресивни, нарушаващи твоята лична „автономия“. Чувстваш се в правото си да заявиш, че не си избрал да вдишваш тези миризми.
Важен е културният и социалният контекст
Начинът, по който възприемаме ароматите, се формира и културно. Хора, които са израснали в среда със силна употреба на синтетични аромати (ароматизатори, омекотители, синтетични парфюми и т.н.), често намират естествените миризми за странни, сурови, твърде натурални. Етеричните масла произлизат от естествена, растителна материя, носят отпечатъка на почва, смола и най-различни растителни секрети. Това за хора като мен е очарователно, но приемам, че за други може да е прекалено и да не отговаря на естетическите им очаквания.
Освен това, когато нещо става много популярно и се рекламира като едва ли не „панацея“ за всичко, някои хора се чувстват инстинктивно отблъснати. Това е форма на психологическа защита, недоверие към всякакви „модерни увлечения“, избор да останат скептични. Такива хора не искат да се асоциират с нови и алтернативни течения – отхвърлянето на ароматите става израз на идентичност и ценности.
Дозата определя отровата
Една от най-честите причини за негативна реакция към етерични масла е неправилната употреба: твърде високата концентрация, в която се използват (предозиране) и прекалено продължителното им изпаряване в големи дози.
Една капка етерично масло съдържа огромно количество растителен материал в силно концентриран вид. Така че маслото не просто създава фон, а е по-скоро активно присъствие в пространството, където се дифузира. В този смисъл, много хора не отхвърлят ароматерапията като такава, а агресивната й употреба. Дори най-качественото масло, което се използва в прекалено високи дози, става агресивно за възприятията.
Не мога да пропусна и факта, че масово се използват масла, които са синтетични или изкуствено създадени, вместо извлечени чрез дестилация от ароматните растения. Те миришат остро, изкуствено или прекалено тежко. Ако човек е помирисвал или ползвал такива масла, разбираемо е да мисли, че не обича етерични масла и отхвърля ароматерапията.
Въпрос на индивидуален „ароматен диапазон“
Подобно на темперамента, всеки човек има свой „ароматен диапазон“, в който се чувства комфортно. Някои хора резонират повече с цитрусови аромати, други повече с флорални или смолисти, дървесни и т.н. Ако даден аромат е извън индивидуалния ти ароматен диапазон, той може да се усеща като дисонанс.
И накрая – понякога просто не харесваме нещо и толкова. Не всичко трябва да има дълбока причина. Един не обича сладкото. Друг мрази синьото. Трети се дразни от силни миризми.
И това е напълно нормално.
Какво да правите, ако искате да използвате масла около хора, които са чувствителни към силни аромати?
- Попитайте за тяхното съгласие – ще покажете, че уважавате личните им граници.
- Използвайте много ниски дози. В ароматерапията често казваме, че по-малкото е повече.
- Изберете по-деликатни и ненатрапчиви етерични масла, например портокал, мандарина, бергамот. Избягвайте силните, като лимонова трева, лютива мента, риган, мащерка и подобни.
- Ограничете времето за дифузиране до 15-20 минути.
- Признайте различията между хората по отношение на ароматите: „Разбирам, че може да ти е неприятно…“ вместо „Ама как е възможно?!“
Холистичният подход включва уважение към различията в индивидуалната чувствителност, предпочитания и граници. Не всеки е длъжен да обича етеричните масла. Отхвърлянето на даден аромат не е слабост, недостатък или някаква липса. Често е повече форма на интелигентна телесна комуникация. Хората, които не харесват етеричните масла, не са по-малко отворени, по-малко духовни или по-малко здрави. Може би някои от тях просто още не са готови за ароматерапия.
***
Повече по темата:
- The Missense of Smell: Functional Variability in the Human Odorant Receptor Repertoire – DOI: 10.1038/nn.3598
- Do you smell what I smell? Genetic variation in olfactory – DOI: 10.1042/BST20140052
- Human olfaction: from genomic variation to phenotypic diversityerception – DOI: 10.1016/j.tig.2009.02.002
- Variation in olfactory neuron repertoires is genetically controlled and environmentally modulated – DOI: 10.7554/eLife.21476
- Everyone’s Sense Of Smell Is Unique, Says New Study: https://www.weizmann-usa.org/news-media/in-the-news/everyone-s-sense-of-smell-is-unique-says-new-study/
- Genetics and Environment Combine to Give Everyone a Unique Sense of Smell: https://neurosciencenews.com/genetics-environment-smell-6504/
