ПРЕНЕБРЕГВАНОТО СЕТИВО

Откак се помня имам особено чувствително обоняние. Усещам хората по личния им аромат, вместо по външния им вид. Помирисвам храната, преди да я вкуся. Отдавна не купувам парфюми, защото са твърде „агресивни“ за моя нос. Винаги ме е очаровало и изненадвало неочакваното връщане на стар спомен след помирисване на нещо – същинска машина на времето. Така преди време започнах да търся да си обясня как работи човешкото обоняние и защо е толкова свързано с дълбоко личните ни преживявания.

От всичките ни пет основни сетива – осезание, вкус, обоняние, зрение и слух – обонянието се оказва най-пренебрегваното, най-малко разбирано и най-малко научно изследвано. Въпреки това то е фундаментално и определящо за това как действаме и реагираме, как усещаме вкусовете, как чувстваме, как обичаме. Причината е, че от гледна точка на еволюцията, обонянието се намира в много по-древна област на мозъка и е по-архаично. От биологична гледна точка то е тясно свързано с нашите жизнени инстинкти, включително с оцеляването. Едва когато го загубим, за кратко или по-дълго, осъзнаваме, че без него животът е като черно-бял и ням филм.

Оказва се, че невъзможността да помирисваме ни ощетява в много отношения – социално, емоционално, психически, сексуално. Губим насладата и емоцията от ароматите. Храненето се превръща в скучен акт на задоволяване на усещането за глад. Губим връзка не само с околния свят, но и със самите себе си. Хората с постоянна аносмия[1] често развиват с времето тежки депресии и губят желание за живот. И обратното – обичаен симптом на депресията е и отслабеното обоняние.

Обяснението за този феномен се търси в директната, чисто анатомична връзка на обонянието с онази част от човешкия мозък, най-древната и първичната – лимбичната система. Тя отговаря за емоционалните ни преживявания, поведенчески реакции, инстинктите, мотивацията, спомените. Там се намират ключови нервни центрове, които регулират автономната нервна система и невроендокринната. С други думи, в лимбичния мозък е контролният център както за основни физиологични процеси в тялото ни, така за и емоционалните ни реакции, психически преживявания, формирането на спомени. В същото време, именно там се намират и онези невронни структури, които обработват миризмите.

ОБОНЯТЕЛНИЯТ МОЗЪК

Лимбичният мозъчен дял преди се е наричал rhinencephalon, което в буквален превод означава „нос-мозък“ или обонятелен мозък. А онази лимбична структура, която взаимодейства с обонянието ни, е амигдалата. Без амигдала ние не можем да изпитваме или преработваме емоционални преживявания, не можем да изразяваме емоциите си, нито да си спомняме за емоционални събития. Чрез сканиране на мозъчната активност учените разбират, че когато помиришем нещо, амигдалата ни се активира, и колкото по-емоционална е реакцията ни към миризмата, толкова по-интензивно се задейства амигдалата. Никое друго от сетивата ни няма такава привилегирована и директна връзка с тази част от мозъка, която контролира емоциите ни!

Освен това, зоните на обонянието и на емоциите в мозъка зависят една от друга до такава степен, че ако едната не функционира правилно, това се отразява и на другата. Например при аносмия, обонятелните неврони, които по принцип активират и амигдалата, вече не са активни и така с течение на времето се стига до постепенна атрофия или дисфункция на амигдалата. А последното е свързано с развитието на депресия.

Силната връзка между обонянието и емоциите се обяснява и с едно важно откритие за еволюционното развитие на човешкия мозък:

„Примитивният ни обонятелен кортекс е бил първата тъкан на мозъка ни и от тази нервна тъкан е израснала амигдалата, където се обработват емоциите… с други думи, способността ни да изпитваме и изразяваме емоции е израснала директно от способността на мозъка ни да обработва миризми.“[2]  /Д-р Рейчъл Херц, психолог и когнитивен невролог/

Някои направления на съвременната психология вече търсят начини да впрегнат тази особеност на човешкия мозък в посока терапия. Миризмите могат буквално да се трансформират в емоции чрез асоциация – можем да научим нарочно мозъка си да свързва дадена миризма с определено емоционално състояние. Чрез целенасочени повторения можем да изградим стабилна връзка между една конкретна миризма и начина, по който се чувстваме. Ако например винаги когато се отпускаме или правим приятни за нас неща, усещаме една и съща, конкретна миризма, започва да се изгражда специфична емоционално-обонятелна асоциация. Впоследствие същата тази миризма започва сама по себе си да провокира усещане за мир и спокойствие и би могла да се използва целенасочено в ситуации на стрес и напрежение, при лечение на фобии и дори антисоциално поведение.

И обратното е в сила. Негативните обонятелни асоциации могат да бъдат причина за пристъпите на посттравматичен синдром, които получават някои хора, преживели травмиращи събития. Ако по време на травматично преживяване човекът усеща определена миризма, може да се създаде негативна емоционално-обонятелна асоциация и впоследствие всеки път, когато се усети тази миризма, да се връща споменът за преживяното. А ако съзнателен спомен няма, човекът ще изпитва неприязън или необяснимо отблъскване от тази миризма, без да има обяснение за това. Може би това е причината несъзнателно да отбягваме някои аромати, които не ни харесват, без да знаем защо. Има вероятност те да са свързани с нещо неприятно в миналото ни.

АРОМАТИТЕ, ДЕТСТВОТО И СПОМЕНИТЕ

Заради емоционално-обонятелните асоциации, които създава нашият мозък, ароматите, които са ни успокоявали като деца, продължават да ни действат по същия начин и биха могли да облекчават тревожността и стреса до края на живота ни. А ароматите, които са създавали негативни емоции в детството ни, може би ще продължат да го правят още дълги години. Неслучайно най-живите ни спомени от детството, често и най-емоционалните, са свързани с някакви миризми. Освен това най-силно изразените мирисни асоциации в паметта се формират преди да навършим десетгодишна възраст.

Защо се случва това и как формираме нашите индивидуални предпочитания към миризмите, които са толкова субективни?

Според проф. Trygg Engen[3], пионер в психологическите изследвания на човешкото обоняние, ние сме напълно индиферентни към миризмите, преди да ги усетим за първи път. И когато това се случи, целият контекст на ситуацията, образно казано, се прилепя към тази миризма – място, човек, събитие и най-вече емоционалната стойност на нашето преживяване. Оттам миризмата „поема“ емоционалното значение на преживяването и става такава, която харесваме или съответно не харесваме.

С други думи, начинът, по който сме се чувствали, и това, което сме преживявали, когато за пръв път сме усетили един мирис, определя бъдещите ни реакции към него. Ароматите, които харесваме, са онези, които сме срещнали, когато сме се чувствали щастливи или са свързани с положително преживяване. А ароматите, които ни отблъскват, сме усетили за пръв път в негативно емоционално състояние или свързваме с нещо неприятно. Тази теория за това как формираме своите хедонични реакции е известна като „обонятелно-асоциативно учене“.

Разбира се, отделно от тази емоционална обусловеност, имаме и инстинктивни, рефлекторни реакции към миризмите и ние се раждаме с тях. Те правят някои миризми силно привлекателни или пък обратно – силно отблъскващи, което има връзка с еволюционно развития инстинкт за оцеляване.

Обонянието е първото сетиво, което развиваме докато растем в корема на мама – около дванайсетата седмица от бременността ние вече имаме напълно развито обоняние! Още преди да се родим, ние познаваме различните аромати от храната на майките си – тя присъства химически в амниотичната течност и всички ароматни молекули от нея могат да се усетят от развиващото се дете.

По време на раждането обонянието е най-развитото ни сетиво. За сравнение, зрението ни продължава да се доразвива и след това. Затова новородените бебета се ориентират чрез нослетата си и когато бъдат поставени на корема на мама след раждането, те намират път до гърдите като се ориентират само по мириса. Способността на бебето да разпознава миризми е толкова силна, че новородените предпочитат аромата на гърдите и дрехите на майка си пред тези на други хора.

Повече от всяко друго сетивно преживяване, усещането  на аромати е способно да извика всякакви емоции – да ни изпълни с радост или страх, да ни разплаче или да събуди някакво желание. Дори самите миризми могат да се превърнат в емоции. Въпреки това, обикновено приемаме обонянието си за даденост и не го оценяваме, докато по някаква причина не го загубим. Тогава си даваме сметка колко съществено е то за нашата човешка същност във всичките й измерения – емоционално, физическо, сексуално, социално. Разбираме, че усещането на миризми обогатява, подобрява и задълбочава преживяването на живота – придава му забележителен смисъл, помага ни да опознаем себе си и влияе на общуването ни с другите. Обонянието ни позволява да изживеем интензивен емоционален живот, събужда спомените ни, преплетено е с психичното ни здраве и предизвиква страстите ни. То може дори да ни подскаже с кого е най-добре да се свържем емоционално и физически.

Обръщайте внимание на ароматите около себе си, използвайте съзнателно обонянието си – така ще бъдете повече свързани със самите себе си и с най-автентичните си желания. Ароматите ни дават път към най-дълбоката част от нас самите и ни помагат да бъдем повече тези, които наистина сме.

ПРОЛЕТИНА

[1] Аносмия – загуба на обоняние

[2] Rachel Herz. The scent of desire: discovering our enigmatic sense of smell. William Morrow Paperbacks, 2008

[3] Trygg Engen. Odor sensation and memory. Praeger, 1991