ПОВЕЧЕ МИРИЗМИ ЗА ПО-ДОБРА ПАМЕТ?

Едва ли ще се намери човек, който не иска да помни по-лесно, да не забравя бързо и да си спомня важните неща точно тогава, когато са необходими.

Вече знаем, че паметта се тренира и, подобно на мускулната сила, трябва да се използва, за да не отслабва. Колкото повече натоварваме мозъка си, особено като усвояваме нови умения, толкова по-добре обработваме и запомняме информация. Наред с това, физическото натоварване също поддържа паметта силна и ума остър, защото увеличава притока на кислород към мозъка. Добрият сън, премахването на хроничния стрес, подходящата храна, пълноценният социален живот и смехът също са сред важните фактори за здравето на мозъка и добрата памет.

Но има още нещо, което влиза в списъка с дейностите, които могат да поддържат силата на паметта ни. Това е съзнателното използване на обонянието! Неотдавна учените откриха, че излагането на различни миризми може да помогне за подобряване на ученето и засилване на паметта.

Но да започнем оттам, КАКВА Е ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ОБОНЯНИЕТО И ЗАПАМЕТЯВАНЕТО? И можем ли наистина да влияем на когнитивните си способности чрез използването на носа си?

Всъщност горчивата истина е, че обонянието е най-недооцененото ни сетиво. Някога то е било жизненоважен и основен инструмент за оцеляването на човека. За жалост, постепенно загубва тази своя роля, когато сме преминали от по-естествен към по-индустриализиран и технологичен начин на живот. Факт е, че в съвременните ни високоцивилизовани общества все повече се увеличават различните форми на аносмия и това вероятно е пряка последица от емоционалния и нервния стрес на градския живот.

ОСТАРЯВАНЕТО И ОБОНЯНИЕТО

Повечето хора приемат обонянието си за даденост и разбират колко е важно, едва когато то се влоши или го загубят. За никого не е тайна, че с напредването на възрастта способността ни да усещаме миризми и да ги различаваме бавно намалява. Има данни, че 62,5% от хората на възраст между 80 и 97 години имат някаква степен на обонятелно увреждане.[1] С други думи, остарявайки, ние постепенно губим от силата на обонянието си.

СЪЩЕСТВУВАТ РАЗЛИЧНИ ТЕОРИИ ЗА ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО ОБОНЯНИЕТО ДЕГРАДИРА С ВЪЗРАСТТА.

Известно ни е, че броят на влакната в обонятелната луковица, както и обонятелните рецептори, намаляват чувствително с възрастта. Това може да се случва на фона на общо влошаване на когнитивните функции на централната нервна система. Но дори и да няма такова, невроните на обонятелните рецептори бавно умират с напредването на възрастта при всеки човек. И въпреки че при хората, както и при всички бозайници, тези клетки са програмирани  да се заменят с нови, този процес на възстановяване се влошава с напредването на годините[2].

НАМАЛЯВАНЕТО НА ОБОНЯНИЕТО С ВЪЗРАСТТА ЧЕСТО СЕ СЪПЪТСТВА ОТ ВЛОШАВАНЕ НА КОГНИТИВНИТЕ ФУНКЦИИ.

Това са умствените способности, свързани с преработване на информация, учене, запаметяване, разсъждение, внимание и концентрация, говор, взимане на решения. Вероятно няма по-притеснително нещо в остаряването от усещането, че мозъкът ти не работи добре.

Но има и нещо повече около влошаването на умствения капацитет заедно с обонянието. За съжаление, намаленото обоняние съпътства или предшества ранните симптоми на сериозни заболявания като различни видове деменция (вкл. алцхаймер), паркинсон, както и леко когнитивно увреждане[3]. Мога да го потвърдя от личните си наблюдения – преди няколко години моята баба ми сподели, че вече не усеща никакви миризми, което много сериозно ме обезпокои. Когато я видях наскоро, опасенията ми, че нещата при нея не вървят на добре, за съжаление, се потвърдиха – тя се затрудни да разпознае правнуците си.

Тъй като влошаването на обонянието може да се прояви далеч преди други симптоми да станат забележими, това прави възможна ранната намеса. В идеалния случай това е шанс да се предотврати рязък спад на когнитивните функции и бързо развитие на невродегенеративно заболяване.

СИЛНО ОБОНЯНИЕ – ЗДРАВ МОЗЪК

ЗАГУБАТА НА ОБОНЯНИЕ ВОДИ ДО ЗАГУБА НА СИВО ВЕЩЕСТВО В ОПРЕДЕЛЕНИ ОБЛАСТИ НА МОЗЪКА.

В подкрепа на пряката връзка между обонянието и работата на мозъка са и последните открития на учените: в мозъка настъпват видими структурни промени, които са свързани с това дали можем да помирисваме и колко силно е развито това наше сетиво.

В изследване от 2010 година, с помощта на специална апаратура е наблюдавано значително намаление на обема на сивото вещество при група пациенти с аносмия. Тези промени засягали области от мозъка, които играят важна роля при много неврологични заболявания. И колкото по-продължителна е била загубата на обоняние, толкова по-силна атрофия се наблюдавала в тези мозъчни зони.[4]

Но не само загубата или влошаването на способността ни да помирисваме променя мозъка – оказва се, че и обратното е в сила и това е добрата новина!

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ТРЕНИРАМЕ НОСА СИ И СЪЗНАТЕЛНО ИЗПОЛЗВАМЕ ОБОНЯНИЕТО СИ, ТОЛКОВА ПО-ЗДРАВ И ДОБРЕ РАБОТЕЩ Е МОЗЪКЪТ НИ.

През 2013 г. група учени изследват мозъците на професионални парфюмеристи и наблюдават увеличен обем на сивото вещество в определени мозъчни области. Сравнявайки техните мозъци с мозъците на необучени хора, те установяват значителни структурни разлики до степен определени региони да имат значително по-голям обем. С други думи, изостреното и добре обучено обоняние на парфюмеристите е довело до „структурна реорганизация на обонятелните мозъчни области“.[5]

Тази толкова явна връзка между носа и мозъка се обяснява донякъде с това, че едни и същи мозъчни зони участват както в обонятелната, така и в когнитивната обработка. За паметта отговарят амигдалата и хипокампуса, а там се обработва и информацията, постъпваща чрез обонянието, както и емоционалните реакции. Това, между другото, обяснява и защо ароматите толкова лесно връщат спомени, особено за силно емоционално преживени събития.

Всеки от нас е имал моменти, в които някой аромат го пренася през времето и пространството и досущ като машина на времето го връща в миналото. Подушваме, например, липов цвят и моментално се пренасяме в детството си, в кухнята на баба, където в чайника на печката всяка сутрин ни е чакал ароматен липов чай. Миризмите могат да връщат и спомени за травматични събития и да отключват епизоди на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), както с ветерани от войната или хора, преживели тежък инцидент. Връзката между ароматите и спомените е отделна голяма тема, която също е изключително интересна, но ще оставя сега настрана.

Щом като е толкова явно и силно взаимодействието между обонянието и мозъка, как можем да използваме това? Как да направим така, че миризмите да стимулират ума ни, да запомняме по-добре и дори да подобрим работата на мозъка си като цяло? Има няколко стратегии, които са подкрепени от клинични доказателства.

МИРИЗМИТЕ КАТО СРЕДСТВО ЗА ЗАПАМЕТЯВАНЕ НА ФАКТИ

Ако учите за изпит и искате да помогнете на мозъка си успешно да запамети голям обем информация, можете да опитате следното:

Докато учите, вдишвайте определена миризма, по възможност нова за вас, след което по време на изпита вдишвйате отново същата миризма. Целта е чрез аромата да стимулирате паметта си отново, когато се опитвате да си припомните наученото.

Чрез ароматерапията това може да стане лесно – изпарявате някое етерично масло или комбинация от масла, докато четете и се подготвяте. За целта най-практично е да използвате аромадифузер. След това, по време на теста или изпитването, вдишвате отново този аромат. Тъй като изпаряването в изпитната зала едва ли е възможно, можете да използвате персонално инхалаторче, аромамедальон или просто напоявате с няколко капки памучна или хартиена кърпичка и вдишвате от нея.

Кондиционирането всъщност е създаването на асоциация между две несвързани преди това неща. При обонятелното кондициониране ние създаваме връзка между аромата и определено състояние. Това, между другото, се използва в терапията за справяне със страхове, силен стрес, панически състояния, дори ПТСР – чудесна тема, но за съвсем отделна публикация. В случая използваме този механизъм, за да кондиционираме паметта, т.е. да създадем съвсем съзнателно връзка между даден аромат и информацията, която искаме да запомним.

В подкрепа на твърдението, че това работи, ще дам пример с един интересен експеримент, направен с 93 студенти по психология. Показани са им поредици от думи, които те е трябвало да оценят по степен на приятност, с което се прикрива, че ще се тества паметта им. Докато те се занимават със задачата, в стаята се изпаряват етерични масла от розмарин или лимон. По-късно на студентите е дадена втора задача да си припомнят тези думи, докато са изложени или на същия аромат, или на различен. Тези, които са вдишвали същия аромат, по време на който са изпълнявали и първата задача, са се справили значително по-добре от тези, които са били изложени на различни аромати по време на двете задачи.[6]

Този метод за активиране на паметта чрез миризми е доразвит още повече чрез включването и на съня в играта, тъй като сънят улеснява консолидирането на научената информация. Техниката е известна като целево реактивиране на паметта.

АРОМАТИ ПО ВРЕМЕ НА СЪН

Докато спим през нощта, информацията, която сме придобили през деня, се реактивира, пренася и преразпределя в неокортикалните области на мозъка, което благоприятства консолидирането и интегрирането на паметта[7]. Но не е задължително цялата информация, която сме научили през деня, да бъде възприета като значима от нашия мозък и така тя лесно може да бъде забравена. Въпреки това, има начин да накараме мозъка си да запомни точно това, което искаме!

Ако по време на сън сме изложени на определен сензорен стимул, например звук или аромат, който е присъствал и по време на ученето, ние насърчаваме мозъка да консолидира (запомни) точно тази информация, която сме учили, при това независимо от нейната значимост. 

Какво означава на практика това? Ако вдишвате определен аромат по време на учене и след това този аромат присъства и докато спите, особено по време на бавновълновия сън (в първите 2-3 часа от съня), ще запомните много по-добре наученото. За целта можете да изпарявате определено етерично масло докато учите през деня и след това същото по време на нощния ви сън, най-добре през първите два или три часа. Важно е това да се случи в нощта непосредствено след деня, в който сте учили, не по-късно от 12 часа след това. Другото условие е да използвате етерично масло, което е ново за вас, без значение кое е то и какви са терапевтичните му въздействия по принцип.

Правени са доста изследвания на целевото реактивиране на паметта, като повечето са били чрез звукови стимули, по-малко с аромати. Въпреки това ароматите често са за предпочитане – с тях е по-лесно, а и не се събуждаме от тях, защото обонятелните стимули заобикалят хипоталамуса. Поради последното те работят добре не само за запаметяването на факти, но и за консолидирането на емоционални спомени.

От всички направени изследвания на този метод ще спомена само едно, още повече че то дава допълнителен детайл, който увеличава успеха от ученето. В експеримента[8] участват германски ученици на възраст 11-12 години, които учат и държат тестове върху немско-английски думи, в продължение на четири седмици, като част от нормалната учебна програма. Всяка седмица учениците са в различен режим, като през първата нямат ароматна стимулация. През втората седмица миришат аромат на роза докато учат и после също докато ги изпитват и това дава малко по-добри резултати на тестовете. През третата седмица ароматът е както по време на ученето, така и по време на нощния сън на децата, като изпитните резултати са още по-добри. Но най-ниско е било нивото на грешки на тестовете, когато ароматът е присъствал не само при ученето и съня, а и по време на самия изпитен тест. Това означава, че излагането на един и същ ароматен стимул при ученето, после през нощта и накрая по време на изпита, дава най-добри резултати.

ОБОГАТЯВАНЕ НА ОБОНЯНИЕТО

В продължение на темата за ароматите и запаметяването, не мога да не спомена и обонятелното обогатяване, което е сравнително нова концепция. Идеята е да имаме по-богата на миризми среда и да даваме повече стимули на обонятелната си система. Колкото повече вариации има в обонятелната среда, толкова повече стимулация ще получи и мозъкът. Целта е по този начин да подобрим когнитивните си функции и в частност да стимулираме паметта. Отново разчитаме на тясната връзка между обонянието и мозъка.

Забележителните 226% подобряване на паметта при хора над 65 години е резултатът от едно шест месечно изследване за влиянието на обонятелното обогатяване по време на нощния сън.[9] В експеримента са участвали възрастни от 60 до 85 години, които нямат когнитивно увреждане или деменция. Всяка нощ, в продължение на половин година, те спят на изпаренията на едно от седем различни етерични масла, които се редуват – по едно масло за всеки ден от седмицата. Използвани са роза, портокал, евкалипт, лимон, мента, розмарин и лавандула. Предпочели са нощното изпаряване единствено с идеята да се осигури максимално участие и изпълнение на условията на експеримента.[10] При интервенционната група се е установило съществено подобрение на когнитивните способности, докато  при контролната група е наблюдавано намаление в сравнение с изходните стойности. Изследователите заключават, че „минималното обогатяване на обонянието, прилагано през нощта, подобрява както когнитивните, така и нервните функции. По този начин обогатяването на обонянието може да осигури ефективен и нискоенергиен път към подобряване на мозъчното здраве.“

Можем да подобрим ученето и паметта си, ако с напредването на възрастта се излагаме на повече аромати.

Тези открития дават надежда и за хората, които вече са развили някаква форма на невродегенеративно разстройство. В друго проучване, изследователи от Корея установяват, че интензивната терапия с аромати два пъти дневно може да помогне за подобряване на паметта и вниманието при хора с умерена деменция. Според тях „интензивното трениране на обонянието може да бъде ефективен нефармакологичен подход за подобряване на симптомите на деменция.“[11]

Убедителни резултати в тази посока дава и опит, при който в продължение  на три седмици мишки се излагат на нови за тях, приятни миризми и след това се наблюдават промените в мозъците им – в хипокампуса и обонятелната луковица. Учените установяват, че обонятелното обогатяване е увеличило значително броя на невронните клетки в хипокампуса и е стимулирало клетъчната пролиферация и неврогенезата в обонятелната луковица. Те заключават, че обогатената обонятелна среда може да забави появата или прогресията на невродегенеративните разстройства.[12]

Това, което аз си извадих като най-ценно от всичко, което намерих и прочетох по темата, е, че

с колкото повече и различни аромати се обграждаме, в толкова по-добро състояние ще поддържаме центровете на паметта в мозъка си и може би ще предотвратим най-страшните аспекти на остаряването – загубата на памет и умствени способности.

Всеки от нас може да включи повече аромати в ежедневието си. И нека те да са по възможност с естествен произход – етеричните масла са може би най-лесният и най-приятният начин. Напълно свободни сте да изпарявате тези, които най-много ви допадат. Четири-пет капки от любимото масло в дифузера, който включвате за половин до един час два пъти дневно, е добър вариант. За допълнителни ползи можете да подбирате маслата и според това как въздействат.

Например, ако трябва да преборите умората по време на работа или да повишите концентрацията и вниманието си, независимо дали седите зад бюро или зад волана, можете да изпарявате розмарин, мента, лимон или грейпфрут, както поотделно, така и в комбинация. А в края на деня, за да се отпуснете и премахнете напрежението, можете да сложите в дифузера мандарина, мускатна салвия, иланг иланг или лавандула. Сменяйте ароматите, комбинирайте ги и експериментирайте. А ако целта ви е да се справите по-добре на някой изпит, опитайте с напълно нов аромат по време на ученето, после през нощта и по време на изпита.

Удивителна е способността на обонянието ни да променя и оформя нашия мозък! Загуба би било да не използваме това знание. С ароматерапията имаме още едно средство, с което по лесен и много приятен начин да поддържаме ума си в кондиция и да запазим силната си памет, дори и с напредването на годините.

Останете здрави и със свеж ум!

ПРОЛЕТИНА

[1] Murphy C, Schubert CR, Cruickshanks KJ, Klein BE, Klein R, Nondahl DM. Prevalence of olfactory impairment in older adults. JAMA. 2002 Nov 13; 288(18):2307-12. doi: 10.1001/jama.288.18.2307

[2] Boyce JM, Shone GR. Effects of ageing on smell and taste. Postgrad Med J. 2006 Apr;82(966):239-41. doi: 10.1136/pgmj.2005.039453

[3] Leon M, Woo C. Environmental Enrichment and Successful Aging. Front Behav Neurosci. 2018 Jul 23;12:155. doi: 10.3389/fnbeh.2018.00155

[4] Bitter T, Gudziol H, Burmeister HP, Mentzel HJ, Guntinas-Lichius O, Gaser C. Anosmia leads to a loss of gray matter in cortical brain areas. Chem Senses. 2010 Jun;35(5):407-15. doi: 10.1093/chemse/bjq028

[5] Delon-Martin C, Plailly J, Fonlupt P, Veyrac A, Royet JP. Perfumers’ expertise induces structural reorganization in olfactory brain regions. Neuroimage. 2013 Mar;68:55-62. doi: 10.1016/j.neuroimage.2012.11.044

[6] Ball, L. J., Shoker, J., & Miles, J. N. V. (2010). Odour-based context reinstatement effects with indirect measures of memory: the curious case of rosemary. British Journal of Psychology, 101, 655–678. doi: 10.1348/000712609X479663

[7] Vidal, V., Barbuzza, A.R., Tassone, L.M. et al. Odor cueing during sleep improves consolidation of a history lesson in a school setting. Sci Rep 12, 10350 (2022). doi: 10.1038/s41598-022-14588-x

[8] Neumann, F., Oberhauser, V., & Kornmeier, J. (2020). How odor cues help to optimize learning during sleep in a real life-setting. Scientific Reports, 10(1), 1–8. doi:10.1038/s41598-020-57613-7

[9] Woo, C. C., Miranda, B., Sathishkumar, M., Dehkordi-Vakil, F., Yassa, M. A., & Leon, M. (2023). Overnight olfactory enrichment using an odorant diffuser improves memory and modifies the uncinate fasciculus in older adults. Frontiers in Neuroscience, 17, 1–11. doi: 10.3389/fnins.2023.1200448

[10] Интервю с Майкъл Леон, „Michael Leon on olfactory stimulation as a buffer for dementia symptoms“, https://www.youtube.com/watch?v=YIO4uCo6Z04

[11] Cha H, Kim S, Kim H, Kim G, Kwon KY. Effect of intensive olfactory training for cognitive function in patients with dementia. Geriatr Gerontol Int. 2022 Jan;22(1):5-11. doi: 10.1111/ggi.14287

[12] Rusznák Z, Sengul G, Paxinos G, Kim WS, Fu Y. Odor Enrichment Increases Hippocampal Neuron Numbers in Mouse. Exp Neurobiol. 2018 Apr;27(2):94-102. doi: 10.5607/en.2018.27.2.94