КАКВО ЩЯХА ДА СПОДЕЛЯТ РЪЦЕТЕ МИ, АКО МОЖЕХА ДА ГОВОРЯТ

Отдавна мислех да седна и да обърна в думи това, което чувствам винаги, когато правя масаж. Научих първия си преди 14 години и тогава все още не си давах сметка, че с това започва изцяло нов етап от живота ми. Не само заради ароматерапията, но и защото чрез масажа ми се откри цял нов свят от познание, усещания и осъзнавания. С течение на годините и с опита, който натрупах с този и с други масажи, които по-късно усвоих, постепенно разбрах, че масажът не е просто масаж.

СИЛАТА НА НАМЕРЕНИЕТО

Започвам всеки масаж с кратко полагане на ръце върху тялото на човека, който ми се е доверил. Свързвам се, усещам финото му поле, подканям го да вдиша няколко пъти бавно и дълбоко, да отпусне тялото си, да го усети и да започне да се свързва с него, оставяйки настрана водовъртежа на ума. Това е ценен момент от минута-две, в който освен че притихваме, задаваме мислено и намерение за терапията.

Намерението е насочена мисъл, която дава посока на терапевтичния процес, държи на фокус желанието или целта, с които човекът е дошъл да получи масаж. По време на кратката консултация, която провеждам преди това, добивам общо впечатление за състоянието на моя клиент – как оценява здравето на тялото си и какъв е психоемоционалният му тонус. Разбирам как иска да се почувства след масажа, какво желае да постигнем с него. Дори и да е само отпускане и релаксация, важно е да бъде изяснено – обличането в думи на желанието е първа стъпка от осъществяването му. И после просто трябва да се доверим на процеса.

РЪЦЕТЕ МИ САМИ НАМИРАТ ПЪТЯ

Плъзгам палците си бавно покрай гръбначния стълб нагоре. Понякога те се движат леко и плавно и стигат безпрепятствено до края му. Друг път усещам как нещо ги възпира, блокират на някое място и за да продължат, трябва нарочно да ги подкарам напред и нагоре. Тези места се усещат различно – понякога там има напрегнат мускул, а друг път не се усеща никакво реално физическо препятствие. Но палецът ми сякаш хлътва или се блъсва в нещо. Понякога клиентът усеща болка, когато ръцете ми минават през тези чувствителни места. Но с всяко следващо минаване болката отслабва, мястото се успокоява, ръцете ми усещат пътя свободен и движението им е плавно. Мисля си, че сигурно това са местата, където задържаме трудни емоции, тежки мисли, страхове…

Друг път усещам ръцете си сякаш залепнали за някое място – повтарят отново и отново някое масажно движение и като че ли не ми достига воля да ги преместя. Тогава знам, че точно там има какво да се свърши още. Оставям ги и се доверявам. Всъщност по време на масаж не мисля, оставям ума си свободен – влиза в гранично състояние, което прилича на медитация. Цялата съм присъствие и усещане.

Когато работя, очите ми са затворени – сякаш и тяхната сила и чувствителност се вливат в ръцете ми. Оставам само РЪЦЕ. Слушам с тях. И чувам много, защото тялото винаги говори. Дори да искаме да скрием нещо, често най-вече от себе си, тялото не може да прикрие нищо. Тялото е съд за всичко, което изпитваме и минава през нас. Всяка емоция, всяко усещане, всяка мисъл пропиват в тъканите на физическото тяло. Преминават оттам, но понякога се задържат, неспособни да се освободят. Казват, че всяка емоция или преживяване, които не можем да преработим, да приемем, да пуснем, остават някъде заключени в тялото ни и могат да се усетят като тежест или болка; че тялото ни се разболява от мислите и емоциите ни.

Масажът, който правя, винаги е различен с всеки клиент. Не само защото тялото на всеки има нужда от различен подход. Понякога, удивена, си давам сметка, че темпото или силата, с които работя, са необичайни за мен самата. И знам, че това е повлияно от човека, с когото работя – от неговото състояние в момента, дори вероятно от неговия темперамент или очаквания към масажната терапия. Нека е така – отново се доверявам на процеса. Аз съм част от него. Не го контролирам съзнателно – оставям се да бъда част от случването. Не коригирам темпото или начина, по който ръцете ми извършват иначе все същите масажни похвати.

ЧУДОТО НА ДОКОСВАНЕТО

Когато докосваш с грижа и уважение тялото на друг, и ти самият си докосван. Често усещам това съвсем буквално: когато активирам определени биоенергийни точки от тялото на клиента, усещам ги активни и в мен. Много неща не разбирам с ума си, но интуитивно знам, че чрез тялото се докосваме до Божественото.

„Имайте голяма почит към човешкото тяло. То е самият олтар на Бога…“

ОШО , „Изтанцувай пътя си до Бог”

Умът ми не може да ми даде логическо обяснение защо се случва това, което почти винаги се случва по време на масажа и след него. Защото винаги е малко чудо. Не всеки клиент дава израз на усещанията и преживяванията си след като приключи масажът. И това е напълно в реда на нещата. Но винаги съм особено благодарна, когато това се случи. Понякога има сълзи и порой от отприщени емоции. Понякога – тихо и кротко благоговеене пред вътрешните прозрения. Друг път тиха радост и лекота. Но винаги от масажната кушетка става съвсем различен човек – очите гледат различно, някак смирено; лицето е озарено като че ли от светлина, която идва отвътре. Усещането ми е, че моят клиент, бил той мъж или жена, идва от някъде далече, сякаш го е нямало дълго, дълго време. И това място е било хубаво и светло. Иска ми се да вярвам, че това място е вътрешният център на всеки от нас – там, където винаги е светло, и мирно, и тихо, и няма друго, освен Бог.

Всяко докосване е споделяне – даване и получаване. И колкото повече човекът си е позволил да получи по време на масажа, толкова повече получавам и аз. Толкова по-осезаем е невидимият поток, който усещам по време на работа да протича по гръбнака ми и буквално да запалва ръцете и ходилата ми. Създава се свещено пространство, в което масажът не е просто масаж или механична размяна „ти на мен и аз на теб“ – превръща се в преживяване, завръщане в личния център, свързване на две същества…

Всички ние сме енергийни същества. Всичко, което мислим, вършим, преживяваме и чувстваме също е енергия. Плуваме в тази енергия, обменяме я с другите, променяме я, правим я да се издигне или да се сниши. Така е и по време на добрия масаж. Когато намерението е грижа, когато тялото се докосва с уважение, когато приемаш другия както приемаш себе си, когато даваш на другия както даваш и на себе си – масажът е форма на любов.

Ще завърша с ОШО, откъс от „Hammer on the Rock”:

„Масажът е нещо, което можем да започнем да учим, но никога не можем да научим. То продължава отново и отново и преживяването става по-дълбоко и по-дълбоко, и по-висше и по-висше. Масажът е едно от най-тънките изкуства и не е въпрос само на майсторство. Той е повече въпрос на любов… Научи техниката, после я забрави. След това просто чувствай и се движи чрез усещането. Когато учиш задълбочено, деветдесет процента от работата се извършва чрез любовта, а десет процента чрез техниката. Само с просто докосване, любящо докосване, нещо в тялото се отпуска.

Ако изпитваш любов и съчувствие към другия човек и чувстваш неговата истинска стойност, ако не се отнасяш към него като към механизъм, който трябва да бъде поправен, а като енергия с огромна стойност, ако си благодарен, че ти се доверява и ти позволява да играеш с енергията му, тогава лека-полека ще се почувстваш все едно, че свириш на орган. Цялото тяло се превръща в клавишите на орган и можеш да почувстваш как се създава хармония в тялото. И няма да бъде помогнато само на човека, който приема терапията, но и на теб също.

Масажът е необходим в света, защото любовта е изчезнала. Някога едничкото докосване между влюбените е било достатъчно. Майката е докосвала детето си, играела е с тялото му и това е било масаж. Съпругът е играел с тялото на своята жена и това е било масаж; това е било достатъчно, повече от достатъчно. Било е дълбока релаксация и част от любовта.

Но това е изчезнало от света. Постепенно сме забравили къде да докосваме, как да докосваме, колко дълбоко да докосваме. Всъщност докосването е един от най-забравените езици. Ние сме станали почти неспособни да докосваме, защото самата дума е била опорочена от така наречените религиозни хора. Те са й придали сексуална окраска. Думата е станала сексуална и хората са започнали да се страхуват от нея. Всеки внимава да не бъде докосван, освен ако лично не го позволи.

В днешно време на Запад се стигна до друга крайност. Докосването и масажът са се превърнали в нещо сексуално. Сега масажът е само прикритие, завеса за сексуалността. А всъщност нито докосването, нито масажът са нещо сексуално. Те са функции на любовта. Когато любовта падне от висините, тя се превръща в секс и тогава става грозна.

Така че бъди изпълнен с молитва. Когато докосваш тялото на човек, бъди изпълнен с молитва, като че самия Бог е там и ти просто му служиш. Изпълни се с абсолютната енергия. И когато видиш, че тялото е изпълнено и енергията създава нов модел на хармония, ще почувстваш възторг, който никога не си изпитвал преди. Ще изпаднеш в дълбока медитация.

Докато масажираш, просто масажирай. Не мисли за други неща, защото те отвличат вниманието. Бъди в пръстите, в ръцете си, като че цялото ти същество, цялата ти душа е там. Не позволявай да бъде просто докосване от тялото. Цялата ти душа влиза в тялото на другия човек, прониква в него, освобождава най-дълбоките комплекси.

И го превърни в игра. Не го прави като работа, превърни го в игра и го приеми като забавление. Смей се и нека другият също се смее.”

ПРОЛЕТИНА