ОТ СИМПАТИКУС КЪМ ПАРАСИМПАТИКУС

ИЛИ КАК АРОМАТЕРАПИЯТА ИЗКЛЮЧВА „БУТОНА“ НА СТРЕСА

Когато вдишваме летливите ароматни молекули на етеричните масла, усещаме моментална промяна в настроението, мислите, личното възприятие на реалността. Едновременно с това стартира серия от чисто биологични процеси в тялото ни, които включват обонятелната, ендокринната и автономната нервна система.

Отдавна знаем, че обонянието ни не е само усещане и възприемане на миризми и аромати. Носът ни е сложна биохимична лаборатория, която е своеобразен посредник между външната и вътрешната среда. Той приема отвън сигнали чрез мирисните вещества и ги предава по нервен път към мозъка, където в резултат на това се активират различни мозъчни центрове и започва цяла каскада от физиологични процеси. Тези процеси променят биохимията на тялото ни – в кръвния поток се освобождават различни хормони, невротрансмитери, невромодулатори. С други думи – помирисваме нещо и чрез мозъчните функции това ни повлиява не само психологически, но и чисто физиологично.

Обонятелният ни тракт изпраща нервните импулси, свързани с дадена миризма, към лимбичната система, започвайки с амигдалата. Тя е домът на човешките емоции, включително на най-първичните от тях – страх, гняв, омраза, паника, тъга. Амигдалата е тази, която придава емоционална значимост и интензивност на цялата сензорна информация. Вероятно няма да сгрешим, ако кажем, че тя оцветява емоционално всяко наше преживяване на външната реалност.

Амигдалата също така е ключова за координираната реакция на тялото ни към всеки стресов фактор – тя задейства т.нар. хипоталамо-хипофизна ос. При стресираща ситуация амигдалата реагира първа и изпраща сигнали до хипоталамуса, който след това активира симпатиковата нервна система (реакцията „борба или бягство“). Хипоталамусът дава сигнал на невроендокринните неврони да освободят кортикотропин-освобождаващия хормон, който въздейства на хипофизата. В резултат тя стимулира производството и освобождаването на адренокортикотропен хормон. Това на свой ред кара надбъбречните жлези да отделят кортизол и кортикостерол, които влияят върху физиологичната хомеостаза.

Амигдалата е в самото начало на серията от биохимични процеси в тялото ни, която стартира в отговор на стреса и в която участват ендокринната и автономната нервна система.

След справяне със стресовия фактор, надбъбречните жлези изпращат обратно сигнал (негативна обратна връзка) към хипофизата и хипоталамуса и те забавят стимулирането на надбъбреците. Симпатиковата система отстъпва място на парасимпатиковата и тялото се връща в нормалното си състояние – целият организъм се „демобилизира“, т.е. успокоява се и запазва своята енергия.

Когато хипоталамо-хипофизната ос е постоянно активирана поради непрестанни стресови събития или чувства, това в крайна сметка нарушава естествения баланс на организма и може да допринесе за заболявания, свързани с ендокринната система, като диабет, дисбаланс на щитовидната и на половите жлези, безсъние и много други. Периодите на продължителен стрес причиняват дори промени в самата амигдала – нараства броят на невроните в нея, тя става метаболитно по-реактивна от други области на мозъка. Оттам тревожността, страхът и агресията могат да бъдат по-чести. (Повече за стреса и за оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци прочети тук.)

И тъй като обонянието ни има пряк достъп до амигдалата, чрез него можем да прекъснем реакцията на стрес на това ниво и да намалим степента на симпатиковата реакция към всеки стресов фактор!

Множество проучвания вече доказаха, че използването на ароматерапията и въздействието върху мозъчната дейност посредством ароматите на етеричните масла, може да помогне за преминаване към парасимпатиково състояние – успокояване, почивка и възстановяване.

Една от основните цели на ароматерапията е именно да намали физическия и емоционалния стрес и тревожността. Това се случва чрез въздействието на етеричните масла върху хипоталамо-хипофизната ос в посока превключване към парасимпатиково състояние. Това са т.нар. релаксиращи етеричните масла, които са доказали ефекта си върху автономната нервна система и способността си да подпомагат поддържането на хомеостазата в организма. Вдишването им буквално „изключва“ симпатикума и редовната им употреба помага за изграждане на устойчивост към стреса. Те ни помагат да променим начина, по който се чувстваме „отвътре навън“. Ето кои са най-добрите от тях в това отношение:

Мускатна салвия (Salvia sclera): Това е едно от най-успокояващите за нервната система масла и се използва при силен страх, емоционален шок и паник атаки. Значително намалява нивата на кортизол в кръвната плазма[1] и понижава високото кръвно налягане. Смята се, че има регулиращо действие върху хипофизата.[2] Незаменимо е при всички състояния, свързани с хроничен стрес – от безсъние и постоянна умора до тревожност и депресия.

Лавандула (Lavаndula angustifolia): Лавандулата е маслото, което се свързва най-силно с релаксиращия и успокояващ ефект на ароматерапията като цяло. То доказано намалява тревожността, подобрява депресивното поведение и понижава нивата на кортизола в кръвта.[3]

Бергамот (Citrus aurantium var. bergamia): Вдишването на това етерично масло значително намалява нивата на кортизол.[4] Ароматът му повлиява благоприятно хората, изпитващи тревожност, потиснатост и депресия. Използването му преди лягане помага за отпускане на ума и тялото и осигурява здрав сън. То също така подобрява настроението и бодростта, когато се използва след събуждане.[5]

Нероли (Citrus aurantium var. amara): Установено е, че вдишването на маслото от портокалов цвят намалява кръвното налягане и нивата на кортизол, като има успокояващ ефект върху нервната система.[6]

Роза (Rosa damascenа): Според резултатите от изследване върху доброволци, вдишването на розово масло намалява симпатиковата активност и нивата на адреналин.[7] Според друго изследване вдишването на маслото от роза потиска кортизола, който е резултат от хроничен стрес, което се случва посредством инхибиране на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбреци.[8]

Пачули (Pogostemon cablin): Подобно на маслото от роза, пачули действа много успокояващо и отпуска ума, като намалява активността на симпатиковата нервна система.[9] Използва се успешно при тревожност и безпокойство, прекалено мислене, безсъние, хиперактивност, депресия.

Ветивер (Vetiveria zizanoides): Маслото от корените на това растение подобрява качеството на съня и повишава устойчивостта при претоварване и стрес. Прилага се при страхове и безпокойство, хиперактивност, нервен срив, физическо и емоционално „прегаряне“, депресия. В едно изследване действието на етеричното масло от ветивер се сравнява с това на диазепама и се заключава, че анксиолитичните свойства на маслото може да са свързани с промяна на невронната активация в амигдалата.[10]

Иланг-иланг (Cananga odorata): Вдишването на това масло успокоява нервната система, намалява кръвното налягане, успокоява сърцебиенето и учестеното дишане. Доказано е също, че потиска синтеза на стресовите хормони.[11] Използва се при безпокойство и безсъние, превъзбуда, страхове, панически състояния.

Маточина (Melissa officinalis): Неслучайно традиционната употреба на ароматната билка е за успокоение на нервите и спокоен сън. Подобно на билката, етеричното масло от нея има силно успокоителен ефект върху централната нервна система и помага при безсъние, особено когато то е причинено от нервно напрежение или нервен срив. Маслото се използва при тревожност, раздразнителност, превъзбуда и хиперактивност, усещане за прекалено претоварване и изтощение. Помага също при тъга и меланхолия.

Лайка (Chamaemelum nobile; Matricaria recutita): Лайковото масло, както и самата билка, също е сред най-силните релаксанти на нервната система. Намалява дисфункцията на дълбоката лимбична система и базалните ганглии.[12] Премахва или намалява нервно напрежение, раздразнителност, безпокойство, тревожност (вкл. при депресия), страхове, паника. Подобрява съня и премахва главоболие, причинено от нервно напрежение.

В заключение, многобройните изследвания, които вече са извършени и публикувани, както и личната ми практика като ароматерапевт, показват, че етеричните масла намаляват стреса в организма дори само чрез обонянието.

Човешкото тяло има постоянна потребност да бъде в хомеостатично състояние и се стреми към него. И тази хомеостаза се поддържа благодарение на непрекъснатото взаимодействие между автономната нервна система, невроендокринната и обонятелната.

Именно посредством обонянието ароматерапията намалява активирането на хипоталамо-хипофизната ос, причинено от реакцията към стреса, и помага да превключим от симпатикус към парасимпатикус или от състояние на пълна мобилизация към отпускане и възстановяване.

[1] Lee KB, Cho E, Kang YS. Changes in 5-hydroxytryptamine and cortisol plasma levels in menopausal women after inhalation of clary sage oil [published correction appears in Phytother Res. 2014 Dec;28(12):1897]. Phytother Res. 2014;28(11):1599-1605.

[2] Peter Holmes, Aromatica Volume 1: A Clinical Guide to Essential Oil Therapeutics, Singing Dragon, 2016.

[3] Hosseini S, Heydari A, Vakili M, Moghadam S, Tazyky S. Effect of lavender essence inhalation on the level of anxiety and blood cortisol in candidates for open-heart surgery. Iran J Nurs Midwifery Res. 2016;21(4):397-401.

[4] Watanabe E, Kuchta K, Kimura M, Rauwald HW, Kamei T, Imanishi J. Effects of bergamot (Citrus bergamia (Risso) Wright & Arn.) essential oil aromatherapy on mood states, parasympathetic nervous system activity, and salivary cortisol levels in 41 healthy females. Forsch Komplementmed. 2015;22(1):43-49.

[5] Wakui N, Togawa C, Ichikawa K, Matsuoka R, Watanabe M, Okami A, Shirozu S, Yamamura M, Machida Y. Relieving psychological stress and improving sleep quality by bergamot essential oil use before bedtime and upon awakening: A randomized crossover trial. Complement Ther Med. 2023 Oct; 77:102976.

[6] Choi SY, Kang P, Lee HS, Seol GH. Effects of Inhalation of Essential Oil of Citrus aurantium L. var. amara on Menopausal Symptoms, Stress, and Estrogen in Postmenopausal Women: A Randomized Controlled Trial. Evid Based Complement Alternat Med. 2014; 2014:796518.

[7] Haze, S., Sakai, K., & Gozu, Y. (2002). Effects of Fragrance Inhalation on Sympathetic Activity in Normal Adults. The Japanese Journal Of Pharmacology, 90(3), 247-253.

[8] Fukada M, Kano E, Miyoshi M, Komaki R, Watanabe T. Effect of „Rose Essential Oil“ Inhalation on Stress-Induced Skin-Barrier Disruption in Rats and Humans. Chemical Senses.

[9] Fukada M, Kano E, Miyoshi M, Komaki R, Watanabe T. Effect of „Rose Essential Oil“ Inhalation on Stress-Induced Skin-Barrier Disruption in Rats and Humans. Chemical Senses.

[10] Saiyudthong S, Pongmayteegul S, Marsden CA, Phansuwan-Pujito P. Anxiety-like behaviour and c-fos expression in rats that inhaled vetiver essential oil. Nat Prod Res. 2015;29(22):2141-4.

[11] Kim IH, Kim C, Seong K, Hur MH, Lim HM, Lee MS. Essential oil inhalation on blood pressure and salivary cortisol levels in prehypertensive and hypertensive subjects. Evid Based Complement Alternat Med. 2012.

[12] Peter Holmes, Aromatica Volume 1: A Clinical Guide to Essential Oil Therapeutics, Singing Dragon, 2016.

Заглавна фотография: Erriko Boccia, https://unsplash.com
Фотография в публикацията: Amy Treasure, https://unsplash.com