04.02.2023   @АромаТина

Да се свързваш и общуваш с растенията е най-ценното преживяване, което всеки човек с лично отношение към тези живи същества, може да има. Това общуване отива отвъд обичайния човешки начин на свързване – връзката с растенията се създава на по-фините нива на невербалната комуникация.

Можем да се учим да разбираме растенията по най-различни начини. Можем да учим за растенията, но можем да учим и от растенията. Чрез книги, курсове, научни статии можем да станем истински експерти в използването на растенията за лечение, например. Но защо да не отидем и отвъд това ограничено и едностранно познание? Растенията са носители на информация и мъдрост, които надхвърлят науката за тях.

Как да се свързваме с растенията? Можем ли да се научим да говорим на техния език? И наистина ли те самите владеят начин да комуникират едни с други?

 

РАСТЕНИЯТА ГОВОРЯТ ПОМЕЖДУ СИ

За съвременния градски човек твърдението, че растенията общуват помежду си, е почти като научна фантастика. Новите научни изследвания, обаче, недвусмислено доказаха, че растенията са интелигентни същества с измерима жизнена сила. Древните човешки цивилизации, които са били силно свързани със земята и всички земни форми на живот, са знаели добре това. А ние сякаш едва сега преоткриваме забравеното знание.

Растенията са силно чувствителни същества. Те не само знаят за околните растителни видове около тях, но могат по различни начини да се свързват с тях, да си помагат и обменят ресурси, да участват активно в поддържането на голямата общност, от която са част. Оказва се, че растенията са силно социални същества, които се свързват и живеят в цели, невидими за нас мрежи. Това е част от интелигентната им стратегия за оцеляване – както на отделното растение, така и на цялата растителна общност.

В забележителната си книга „Тайният живот на дърветата“, Петер Волебен разкрива всички тези фини механизми на комуникация между растенията. Ако решите да я прочетете, което силно препоръчвам, разходките в гората вече няма да са за вас това, което са били досега. Изведнъж проглеждаме за удивителния и невидим за човешките очи живот на цялата гора.

Дълбоко под стъпките ни, дърветата сплитат кореновите си системи и активно обменят ресурси и информация. Споделят ресурси във вид на хранителни вещества, които поддържат живота на нуждаещи се членове на общността. Предават чрез корените си „новини“ под формата на химически съединения, чрез електрически импулси или с помощта на гъби в почвата – досущ като оптичните кабели за интернет. Информацията, която си предават, може да сигнализира за опасност – например поява  на вредители в лицето на насекоми или животни, които се хранят с листата или стъблата им. Предупредени за тяхното присъствие, околните растения произвеждат конкретни биохимикали в различните си части, които да ги направят отровни или поне неприятни на вкус за появилите се нашественици. Изумително, нали?

Свързани в своите невидими за нас социални мрежи, растенията, при това далеч не само дърветата, могат да извършват невъобразими неща, като например да вземат решения, свързани с околната среда, да обработват сложна информация и да запомнят тази информация за бъдещи решения, да анализират наличните хранителни вещества и да се адаптират към променените условия на средата.

 

АРОМАТЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Едно друго средство за комуникация между растенията, което, за щастие, можем да усещаме и ние с нашите човешки сетива, е ароматът. Растенията си изпращат съобщения като изпускат в околното пространство летливи органични съединения – онези, които извличаме и познаваме като етерични масла.  Горският въздух например е наситен с терпени – част от онези биоактивни молекули, които растенията създават и освобождават като начин да си предадат съобщение – за предстоящо нашествие на вредители или други потенциални опасности.

Терпените могат дори да бъдат видени на моменти – онази синкава мъгла над гората в особено горещите дни. Така дърветата се предпазват от пряката слънчева светлина. Тези вещества растенията използват и като токсин, с който убиват или прогонват различни вредители – насекоми и тревопасни. Чрез терпените растенията могат дори да се съревновават едно с друго за жизнено пространство – изпускат ги във въздуха, за да прогонят „конкуренцията“ в лицето на други, нежелани растителни видове.

Ароматите са и начин за свързване не само с други растения, но и с други живи същества – с насекомите например. Цветовете излъчват аромати и привличат като магнит пчелите, които в замяна на сладкия нектар, разнасят цветния прашец и помагат за опрашването. Растенията привличат насекоми и с цел защита – хищници, които примамват със специални феромони, за да погълнат насекомите, които ги смущават. Несъмнено интелигентен ход за самозащита!

Щом като растенията могат да комуникират помежду си, както и с видове от животинския свят, значи си струва да изследваме и връзката човек-растение и нашата способност да общуваме с растителния свят.

 

 

ОБЩУВАНЕ С РАСТЕНИЯТА

През осемнадесети век Еразъм Дарвин (дядото на Чарлз) изказал революционното за тогава твърдение, че растенията са одушевени, живи същества, които имат усещания, движения и определена степен на ментална активност. Два века по-късно разбирането за растенията като активни и комуникативни организми се появява отново и се доразвива от научни дисциплини като „невробиология на растенията“. Учените прилагат към поведението на растенията различни ментални концепции като интелигентност, съзнание, знание, учене, памет, избор и намерение:

“Растенията са динамични и силно чувствителни организми, които се конкурират за ограничени ресурси под и над земята, точно преценяват своите обстоятелства, използват сложен анализ на загубите и ползите и предприемат определени действия за смекчаване и контрол на заплахите от околната среда. Те са способни да разграничават „себе си“ от „не-себе си“ и това води до териториално поведение. …  Растенията са също толкова усъвършенствани в поведението си, колкото и животните, но потенциалът им не е толкова видим, защото се развива във времеви мащаби в пъти по-бавни отколкото този на животните.“ /František Baluška et al. 2006. “Neurological View of Plants and Their Body Plan”, Communication in Plants: Neuronal Aspects of Plant Life/

Но разбирането за фината интелигентност на растенията е много по-старо. Повечето коренни общества по света знаят от векове, че растенията са разумни същества. Предците ни са живеели поколения наред в малки общности в много близка връзка със земята, а оттам и с природата. Ежедневието им е преминавало в постоянно взаимодействие с растенията – учели са се от тях, като ги наблюдават, използват за храна, лечение и в религиозни ритуали, и се свързват чрез тях със Земята.

И наистина, най-добрият начин да опознаем едно растение е като влезем в лична връзка с него – като се свържем с духа му. Най-дълбокото познание за растенията е постигнато точно по този начин – чрез личното и непосредствено взаимодействие с тях. И това познание е уникално за всеки човек. Защото всички сме различни. Опитът на всеки с определено растение ще бъде различен и дълбоко личен. Това е което книгите не могат да ни дадат. Няма да научим каква е нашата специална връзка с едно растение и какви лечебни дарове или духовни послания има то за нас, докато не го преживеем и открием сами.

Свързването с енергията на растението, с неговата разумна интелигентност и способност за общуване, е фино изкуство и изисква практика. Това може да се усеща като сложно и объркващо, защото включва изучаване и прилагане на различни, необичайни и невербални начини за комуникация, с които не всеки е свикнал. Като например:

 

ИНТУИЦИЯ

Интуицията идва в много форми: мисли, чувства, емоции, усещания, да знаеш нещо дълбоко в себе си, без обяснение от къде е това знание. Тя е нашата връзка с невидимото и е част от пътя към свързването с растенията, чрез интуитивното наблюдение и „слушане“ в мълчание и тишина.

Всеки от нас има интуиция, но в нашата забързана градска култура и стресиращо ежедневие, много хора са затворили вратата към интуитивните си усещания. За да чуем и говорим с растенията, е нужно да възстановим изтънялата си връзка с природния свят.

 

МЕДИТАЦИЯ

Да седнем близо до живо растение и да притихнем в тишина е начин да усетим енергията, жизнената му сила. Може да опитате с някое огромно и старо дърво, защото неговата аура е мощна, силна и може лесно да се усети, например като иглички по дланите, насочени към ствола му. Опитайте се да усетите границите й, като се приближавате бавно и постепенно към него с отворени длани. Докоснете го, със затворени очи, и просто усещайте. Седнете и притихнете в основата му. Слушайте вътрешното си сетиво. Без напрежение, без непременно очакване нещо да се случи. Просто се отпуснете. И се доверете.

Ако растението има специфичен аромат, независимо дали е дърво, храст или малка тревичка, помиришете го. Докоснете стъблото или листенцата, разтъркайте ги леко между пръстите си и усетете как мирише. Ароматното присъствие на растението е най-прекият път към свързване с душата му.

 

МОЛИТВА И БЛАГОСЛОВИЯ

Ако усетите порив да наберете от ароматните дарове на растението, бъдете уважителни. Обичайна практика сред билколечителите от старите билкарски школи е да се пита растението, преди да се откъсне част от него. Особено когато е нужен коренът му, с което се прекъсва животът му. След като усетят разрешение от духа на растението, те изричат гласно или мислено молитва или благословия и оставят малък дар в знак на благодарност и почит към живота на растението.

А най-опитните и умели в билкосъбирането лечители могат да усетят дали едно растение притежава нужната лечебна сила. Така сред поляна с билки те се насочват и събират точно тези, които са концентрирали в себе си мощта на Слънцето и силата на Земята и са ги превърнали в лечебен дар.

Самата аз, когато събирам билки, усещам, че кратката молитва и мислената благодарност, преди да откъсна стръкчето или цвета, ми дават цялата благословия на растението. И знам, че събраното е силно и ще бъде лек.

Едва ли има по-красиви и верни думи, които да опишат това, от тези на Робин Кимерър в нейната спечелила награди книга “Braiding Sweetgrass”:

„Познайте пътищата на онези, които се грижат за вас, за да можете и вие ​​да се грижите за тях. Представете се. Знайте, че сте този, който идва да моли за живот. Поискайте разрешение, преди да вземете. Съобразете се с отговора. Никога не вземайте първото. Никога не вземайте последното. Вземете само това, от което се нуждаете. Вземете само това, което ви е дадено. Никога не вземайте повече от половината. Оставете малко за другите. Събирайте по начин, който вреди най-малко. Използвайте го с уважение. Никога не прахосвайте това, което сте взели. Споделяйте. Благодарете за това, което ви е дадено. Дайте подарък в замяна на това, което сте взели. Грижете се за тези, които се грижат за вас, и земята ще пребъде вечно.“ 

 

КОГАТО ГОРАТА Е ДАЛЕЧ

За нас, живеещите в града, близостта с природата е празник, защото не се случва всеки ден. Но има начини да бъдем в непрекъсната връзка с нея, именно чрез растенията – тези в нашия дом, в градинката отвън или на градския балкон. Лично аз не мога без тяхното присъствие. През топлия сезон засаждам и отглеждам отвън безброй ароматни и други растения, дори само за да мога да ги наблюдавам как растат и цъфтят и да усещам аромата им. Приготвям запарки от тях, овкусявам храната си с тях, изсушавам ги, за да бъдат с мен и през зимата, правя лечебни извлеци от тях.

На бюрото ми винаги има някое малко живо цвете, защото ми дава вдъхновение. Връзката ми с растенията е толкова силна, че усещам как се опитват да привлекат вниманието ми, за да ги полея, когато се случи да забравя. А когато ми залипсва мириса на гората, отварям шишенцата с етерични масла от бор, ела, смърч или хвойна. „Разговарям“ с любимите дървета и храсти от разстояние, като пускам на свобода ароматната им душа, затворена в малките бутилчици.

В специални моменти запалвам ароматни смоли от тамян, смирна или копал, сухи стръкове от салвия или парченца от любимото ми свещено дърво, пало санто. И това също е свързване с растенията, чрез друга тяхна форма – в моментите, когато чрез тях искам да се свържа със себе си или да пречистя и олекотя енергията у дома.

Независимо какъв начин за свързване с растенията изберете, опитайте се да усетите какво се случва вътре във вас, слушайте с интуицията си. Какво идва чрез тях към вас, къде го усещате в тялото си? Реагирате ли емоционално? Има ли промяна в енергията ви?

 

РАСТЕНИЯТА КАТО УЧИТЕЛИ

Може да изглежда наивно да се мисли за растенията като за същества с почти човешки черти и поведение. Но възприемайки ги по този начин, ние захвърляме човешката си гордост и предразсъдъците за вроденото ни превъзходство, които всъщност пречат на истинското, непосредствено свързване с тях. Отваряме ума и освобождаваме въображението си за даровете, които имат за нас. Ако мислено приемем едно лечебно растение като свой близък или учител, то може да стане такова. Възприемайки го като личност, по-лесно влизаме в лична връзка с него.

Можем да мислим за растенията по един по-въображаем и холистичен начин: растението е учител, който ме учи да правя това, което не разбирам или не знам как да правя; учи ме на това, което то самото е усвоило.

Растението може да ми покаже пътя на обратно, към загубения ми естествен баланс, когато например се разболея. Но може и да ми покаже пътя напред – да ме вдъхнови да променя начина ми на функциониране, за да включа начини, по които не съм функционирала преди и да излекувам неща, които имам още от рождението си. С други думи, растението може да бъде моят водач по пътя обратно към мен самата или към нови територии, за да се развия отвъд това, което съм.

Много са уроците и интуитивните послания на растенията. От всички тях, моят най-скъп е този: Наблюдавам как всяка есен дърветата пускат семената и листата си и просто ги оставят да бъдат отнесени от вятъра. Никое дърво не се вкопчва в листата си, нито се опитва да контролира съдбата на потомството си. Учат ме на непривързване, спокойствие и дълбоко доверие в процеса на живота.

ПРОЛЕТИНА

 

 

Ако ви се чете още по темата:

  • Arvay, C. (2018). The Biophilia Effect: A Scientific and Spiritual Exploration of the Healing Bond Between Humans and Nature. Boulder, CO: Sounds True.
  • Julia Graves (2012). The Language of Plants: A Guide to the Doctrine of Signatures. SteinerBooks
  • Robin Wall Kimmerer (2013). Braiding Sweetgrass: Indigenous Wisdom, Scientific Knowledge and the Teachings of Plants. Milkweed Editions
  • Monica Gagliano; John C. Ryan; Patrícia Vieira (eds.) (2017). The Language of Plants: Science, Philosophy, Literature. Minnesota University Press
  • Петер Волебен (2017). Тайният живот на дърветата. Изд. Ера