24.02.2022 @АромаТина

Един случай от практиката ми.

Все още е сезонът на простудите и вирусните инфекции. Получавам разтревожено обаждане от дама, която сподели, че използва етерични масла, за да се лекува у дома от грипоподобно неразположение. Наред с обичайните симптоми, от дни усещала и дискомфорт в коремната област, придружен с гадене.

Научавам, че по препоръка на някого накапвала във водата си за пиене готова комбинация от имуностимулиращи масла плюс още няколко отделни масла към нея. След като усетила неприятно усещане и парене от приема на така обогатената вода, започнала да поглъща маслата с капсула, в която прибавяла зехтин „понякога, ако остане място в нея“. Тук замълчавам, признавам, не без известни усилия.

Проучваме съдържанието на готовата смес и разбираме, че заедно с единичните масла дамата поглъща от няколко дни богато разнообразие от етерични масла (около 10 на брой), някои от които силно дразнещи, при това в щедро количество. Сред тях бяха риган, лимон, карамфил, канела, розмарин, евкалипт. Проведохме дълъг разговор на какво се дължат по всяка вероятност нейните стомашни неволи. Дадох й подробни насоки как да продължи да използва тези етерични масла, така че се радва на ефекта от тях, без да си причинява проблеми.

Както и в живота, така и в ароматерапията, всяко решение е въпрос на добре премерен баланс между риска и ползата.

Всички избрани в конкретния случай етерични масла бяха подходящи за подсилване на имунитета и бързо справяне с грипните симптоми. Кое не беше добре?

Първо, че бяха твърде много на брой. Второ, че бяха в прекалено големи количества за избрания метод на приложение. Трето, методът на приемане чрез капсула не беше прилаган по подходящ и безопасен начин. (Оставяме настрана въпроса с добавянето към водата за пиене – маслата не се разтварят в нея и това е възможно най-неподходящият начин да ги използваме.) Четвърто, оралният прием на поне 3 от маслата крие значителни рискове, особено при някои хора. И пето, оралният прием в нейния случай не беше най-удачният метод да използва маслата.

Стомашният дискомфорт, болките и гаденето могат да се обяснят с неблагоприятните реакции, или странични ефекти, които повечето хора получават при неправилна употреба на етеричните масла. Какво може да се случи при поглъщане на маслата, особено когато те не са разредени в зехтин и поставени в подходяща за целта капсула, когато са в прекалено голямо количество или недобре подбрани за целта?

Незабавните рискове са раздразнение и парене в устата, гърлото, езофагуса и стомаха, болки в стомаха, гадене, дори разстройство. Не всеки би получил тези проблеми, но ако сте с чувствителен храносмилателен тракт, добре е да ги имате предвид.

Продължителният, ежедневен вътрешен прием на етерични масла може и да ви понесе добре. Но не всеки риск е очевиден. Често токсичният ефект на една субстанция се проявява със закъснение. С времето тялото започва да дава сигнали, че нещо не е както трябва. Бедата е, ако не направите връзката между двете. Проблеми с черния дроб (да, може да е от алкохола, храната, стреса и т.н.), нещо става с бъбреците, драстично намалява телесното тегло (без да полагате усилия за това), язви в стомаха или хранопровода, киселини и рефлукс и други, които ще спестя, защото целта ми не е да внасям страх, а само разбиране.

Да се върнем към маслата, които дамата беше избрала да поглъща. Особено ме притесниха канелата, ригана и карамфила.

Защо ригана (Origanum vulgare)?

Прекрасен, мощен и категоричен в своето действие, когато има насреща си инфекция. Безопасен за вдишване, освен при съвсем малки деца и бебета. При тези под 2 години избягваме да го използваме и върху кожата, дори силно разреден. „Горещо масло“, заради значителното съдържание в него на фенолите „карвакрол“ и „тимол“, риганът трябва да се разрежда особено внимателно преди дермално приложение (максимумът му е само 1.1%). Добре е да се избягва и от бременни и кърмещи жени.

Предозирането с него или нанасянето му в неразреден вид върху кожата причинява силна реакция на раздразнение, дори свръхчувствителност, придружени с усещане за парене или болка. Представете си какво би се случило на далеч по-деликатните и уязвими мукозни мембрани, покриващи вътрешните ви органи, ако го погълнете в концентриран вид.

А в случай че пиете определени групи лекарства, забравете маслото от риган: то е напълно противопоказано, при това не само за вътрешен прием, но дори и за нанасяне по кожата и инхалиране! Това е защото може да действа като антикоагулант, т.е. пречи на кръвосъсирването. Нямате работа с него, ако примерно вземате аспирин, имате хемофилия или други проблеми с кръвосъсирването, ако ви предстои или тъкмо сте имали операция.

Така че преди да решите да погълнете дори и добре разредено масло от риган, добре е да знаете дали не влизате в групата на хората с горните противопоказания. Но дори и да не сте от тях, преди да поемете риганово етерично масло през устата си, трябва да сте сигурни в това дали правилно го дозирате и дали във вашия случай това въобще се налага. Вътрешният прием на етерични масла има своето място в ароматерапията, но е запазен за специфични случаи, в които с останалите „външни“ методи на приложение е по-трудно да се постигне желаното терапевтично въздействие.

А какъв е проблемът с маслата от канeла кора, канела лист (Cinnamomum verum) и карамфил (Syzygium aromaticum)?

Това са още три силни противомикробни масла, но за съжаление с подобни на ригана съображения за безопасност при употреба: И те не се препоръчват за употреба при прием на медикаменти за разреждане на кръвта, аспирин, при хемофилия, преди и след операции.

Маслото от кората на канеленото дърво не е подходящо за бременни и кърмещи жени, а максималната му концентрация във вашите смеси за масаж не бива да надвишава 0.1%. Това е не повече от една капка от него на 50 мл базово масло! Заради твърде агресивната природа на канеления алдехид и други компоненти в състава му, то може да причини силно дразнене, дори алергична кожна реакция. Лигавиците и мукозните мембрани в тялото ни биха го приели още по-тежко. Вярно е, че оралният прием на маслото от канелена кора има традиции в медицинските направления на ароматерапията за лечение на сериозни вътрешни инфекции, но се съблюдават много индивидуални фактори, за да се изчисли подходящо дозиране и честота на прием, така че да е и ефективно, и безопасно.

Маслото от листата на канеленото дърво, макар и дразнещо кожата и лигавиците в по-малка степен от маслото от кората, също изисква силно разреждане преди дермална употреба – не повече от 0,6%. Маслото от карамфил – също, максимумът при него е само 0,5%.

Ако ги прибавяте към водата си за пиене, независимо колко добре ги разбърквате, те ще срещнат устата, езика, гърлото, хранопровода и стомаха ви в концентрирания си вид с всички възможни неблагоприятни реакции, описани по-горе. След стомаха, чийто стомашни киселини ще преобразуват някои от съставките на етеричните масла, идва ред на черния ни дроб, чиято задача е да ги метаболизира и подготви за изхвърляне от тялото. Колкото повече етерични масла поглъщате, толкова повече работа ще създавате за черния си дроб. А има и масла, които при продължителен прием в големи дози, оказват токсичен ефект върху него.

На фона на това, че става все по-голямо предлагането на етерични масла на пазара и те стават все по-популярни (което само по себе си е чудесно), остава заблудата, че те са нещо като хранителни добавки или растителни екстракти с хубав аромат, които да добавяме към храната, водата, чая или кафето си „ей така за профилактика“ или защото „ми казаха, че така се прави“ или „за вътрешен детокс“… Няма нищо по-далеч от истината. Заради високата им концентрация и мощно въздействие върху човешкото тяло, мислете за етеричните масла като за лекарства. Никой не слага по един-два парацетамола в сутрешния си чай, ей така „за профилактика“, нали?

Четете, търсете, задавайте въпроси, проверявайте внимателно информацията за етеричните масла, която получавате като съвети. И познавайте тялото си. Имайте му доверие и наблюдавайте реакциите и сигналите му. Тялото ви знае най-добре кое е добре за вас и кое да оставите настрана.

Бъдете здрави!

Тази публикация не следва да се използва с цел диагностициране или лечение на дадено заболяване. Предназначението й е изцяло информативно. Тази информация не замества нуждата от медицинска консултация. Ако имате конкретни въпроси във връзка със здравословното ви състояние, обърнете се към вашия лекар. Авторката на статията не носи отговорност за вреди или щети, възникнали от употребата на съдържащата се в нея информация.