ЕТЕРИЧНИТЕ МАСЛА И ЧРЕВНИЯТ МИКРОБИОМ – ПРИЯТЕЛИ ИЛИ ВРАГОВЕ?

18.06.2020   @АромаТина

Едва ли някой все още се съмнява в това, че антибиотиците, някои химикали в храната, стресът и нерационалното хранене нарушават равновесието в чревната ни микрофлора – онзи естествен и необходим баланс между „добрите“ и „лошите“ микроорганизми. Като резултат получаваме дисбактериоза и множество съпровождащи това състояние неприятни симптоми. Но задавали ли сте си въпроса какъв ефект имат върху този бактериален баланс етеричните масла?

Отдавна е установено и подробно проучено тяхното антибактериално действие – едни го проявяват по-силно, други по-слабо, някои имат широк антибактериален спектър, докато други потискат определени бактериални щамове. Прави ли ги това обаче и „анти-микробиомни“? Какво се случва с „добрите“ чревни бактерии, когато използваме етерични масла? Еднакво ли въздействат върху различните видове микроорганизми в храносмилателния ни тракт? Тази тема заслужава внимание, тъй като все повече хора използват етерични масла, за да се справят с най-различни здравословни състояния, включително храносмилателни проблеми, и то с успех. Щом терапията с етерични масла е ефективна при дисбактериоза и други храносмилателни проблеми, причинени от нарушено микробно равновесие, то по какъв механизъм се случва това?

В човешкото тяло живеят трилиони микроорганизми – техният брой превишава 10 пъти броя на собствените ни клетки!¹ Изумителен факт, който постави в нова светлина старата парадигма, според която микробите са наши врагове, причиняващи болести. Новото разбиране за значимостта на микрофлората за цялостното ни здраве беше категорично подкрепено от резултатите от най-мащабното изследване, провеждано някога – The Human Microbiome Project (Проект човешки микробиом).

Малко факти:

• Всички бактерии, вируси и гъбички в нашето тяло формират т.нар. микробиота, която е уникална за всеки човек и се променя с възрастта, храненето, начина на живот и здравословното ни състояние.

• Микробиомът е съвкупността от микроорганизмите и техните гени в нашето тяло. Човешкият геном се състои от около 20 000 гени, докато микроорганизмите в тялото ни имат 3,3 милиона гени²! Те са ключови за здравето ни, защото модулират имунната ни система, помагат за усвояването на хранителните вещества, защитават ни от патогени от външната среда, детоксикират чуждите субстанции.

• Микробиотата участва в буквално всеки аспект на човешката физиология: смилане, усвояване на храната и метаболизъм, синтез на витамини и аминокиселини, детоксикация, регулиране на имунната функция, образуване на невротрансмитери, емоционално състояние, взимане на решения³, та дори влияе и на черти на характера като добросъвестността⁴!

• Червата са най-гъсто населеният орган в човешкото тяло. Метаболитният капацитет на чревната микробиота съперничи с този на черния дроб! Микробиомът в този смисъл е като самостоятелен метаболитен орган, изпълняващ ключови функции за човешкото здраве⁵.

• В замяна на полезните задачи, които извършват микроорганизмите, ние им предоставяме местообитание и хранителна среда. Равновесието на тези взаимноизгодни отношения обаче може лесно да се наруши заради неподходяща храна, химикали в храната, замърсители от околната среда, лекарства, стрес, и др., което влошава състоянието на чревната микробиота и причинява заболявания. Сред тях са затлъстяване, хормонални нарушения, диабет, депресия, алергии, астма, болест на Крон и улцерозен колит, дори автоимунни заболявания… С други думи, здравето ни зависи от здравето на нашия микробиом. Или „всички болести започват от червата“.

• Учените са установили, че микробното биоразнообразие в телата ни е ключово за здравето ни. Или колкото повече различни култури от микроорганизми имаме, толкова по-добре. Принципно, биоразнообразието, на микро или на макрониво, дава стабилност и здраве на системата – независимо дали става дума за тропическата дъждовна гора или човешката чревна микробиота. Така че загубата на биоразнообразие в човешкия микробиом причинява общ дисбаланс на организма, в т.ч. кожни заболявания, метаболитен синдром и възпаления².

• Нашият микробиом влияе на настроението и поведението ни. Комуникацията между чревната микробиота и мозъка се случва по нервен път, особено чрез т.нар. блуждаещ нерв, както и чрез комуникационни молекули, каквито са хормоните, цитокините и невропептидите. Микробиомът повлиява настроението и поведението ни чрез метаболизирането на хранителни компоненти като аминокиселините и полифенолите. Той отговаря и за превръщането на триптофана в серотонин – неврохимикалът, чийто недостиг се свързва със състояния като депресия, паническо разстройство, тревожност, прекомерен гняв. Установено е, че чрез дейността на бактериите в храносмилателния ни тракт се образува 90% от серотонина в човешкото тяло.⁶

Сега да се върнем към етеричните масла и да се опитаме да отговорим на въпроса какво е влиянието им върху чревния ни микробиом.

Тъй като в растенията етеричните масла се образуват като вторични метаболити с имуномодулиращи ефекти, малко вероятно е те да оказват същото неблагоприятно въздействие върху полезната част от човешката микрофлора както синтетичните антибиотици. Растенията създават тези ароматни съединения за целите на жизнените си процеси, сред които е именно и защитата от патогенни причинители и болести.

При лечение с етерични масла не се наблюдава негативният ефект върху чревните бактерии, който имат антибиотиците. Предполага се, че това се дължи на селективната способност на етеричните масла да потискат потенциалните патогени, оставяйки полезните бактерии свободно да се размножават. В тази посока вече са проведени голям брой изследвания, върху някои от които ще се спрем по-нататък.

Етеричните масла, наред с билковите терапии, се оказват в много случаи високоефективни срещу стомашно-чревните патогени. Според резултатите от едно изследване например, билковите терапии са толкова ефективни, колкото и антибиотичното лечение с рифаксимин, при пациенти с бактериален свръхрастеж в тънките черва⁷.

За разлика от етеричните масла, обаче, антибиотичните препарати са универсални бактериални убийци. Въпреки че могат да елиминират успешно една стомашно-чревна инфекция, бактериалният „хаос“, който обикновено причиняват, се налага да бъде впоследствие лекуван. В това отношение, етеричните масла предлагат една много балансирана и щадяща чревния микробиом алтернатива. Още повече че те правят и много повече от това да елиминират бактериална инфекция – да не забравяме многостранните им терапевтични ефекти и уникалната им способност да помогнат на тялото ни да си помогне само.

Силно доказателство в подкрепа на селективната природа на етеричните масла е ефектът от комбинираната терапия с пробиотици. Според резултатите от изследване, проведено през 2012 г., етеричните масла могат да работят в синергия с пробиотиците, постигайки „допълващи се антимикробни ефекти с практически никакви странични ефекти“⁸. И още: „синергичният ефект на етеричните масла и пробиотиците е по-висок, отколкото ако се употребяват самостоятелно като лечебни продукти“ ⁸.

И още един много важен въпрос, който дава тласък на многобройните проучвания и изследвания върху етеричните масла по отношение на антибактериалното им действие – чрез тях се търси алтернатива на антибиотиците заради огромния проблем с повишената резистентност на бактериите към тях. Смята се, че към етеричните масла патогените не успяват да развият устойчивост, най-вероятно заради естествените вариации в химичния им състав.

Някои етерични масла упражняват селективно действие върху микробиома като ограничават растежа на потенциалните патогени и насърчават популациите на полезните микроорганизми.

Ето някои от по-интересните изследвания, резултатите от които доказват селективната способност на етеричните масла по отношение на чревните бактерии:

През 2018 г. учени изследват ефекта на етеричното масло от сладък портокал (citrus sinensis) при мишки, страдащи от затлъстяване.⁹ Резултатите показват, че това масло променя бактериалната среда в храносмилателния им тракт по такъв начин, че увеличава наличието на благотворни бактерии като бифидобактерията и в същото време намалява нивата на чревните ендотоксини. Последните могат да причинят системно възпаление, което да благоприятства състояния като инсулинова резистентност, липидемия, диабет и затлъстяване. Като резултат мишките намалили и теглото си, с което междувпрочем учените доказват също, че промяната в чревната микробиота в полза на полезните бактерии е начин за редуциране на затлъстяването.

Според резултатите от друго изследване¹⁰, проведено през същата 2018 г., карвакролът и тимолът – две от основните съставки на етеричните масла от риган и мащерка, променят по подобен начин състава на чревната флора при изследвани малки прасенца. Увеличила се числеността на полезните щамове бактерии като лактобацилус и спаднала тази на потенциалните патогени като ентеробактериите. Нараснали също така популациите на бактериите, които произвеждат късоверижни мастни киселини. Последните подобряват функциите на чревната бариера, предпазват от заболявания на дебелото черво и имат противовъзпалителен ефект.

До подобни резултати стигат други учени в опит да третират с лавандулово етерично масло мишки с остър улцерозен колит¹¹. Лавандулата, заради съдържащите се в нея 1,8-цинеол и борнеол, ограничила растежа и задържането на бактерията, причиняваща колита при мишките (Citrobacter rodentium). Маслото стимулирало популациите на благотворните чревни бактерии фирмикути (Firmicutes), които защитават от вредния ефект на C. rodentium, и намалило количеството на някои патогени от групата на протеобактериите. Като резултат се ограничило увреждането на чревната тъкан и се подобрило състоянието на заболелите мишки. Учените установили също така, че третирането с лавандулово масло увеличило и нивата на имунните Т-клетки.

Проучва се въздействието на етеричните масла и върху човешкия чревен микробиом. През 2009 г. излизат заключенията от изследване на осем етерични масла по отношение техния ефект върху 12 щама човешки чревни бактерии ин витро. Маслата лавандула, нероли и ким (Carum carvi) показали висока степен на селективност, тъй като като потиснали растежа на потенциалните патогени, без да засягат полезните бактерии¹².

През 2015 г. в сп. Микробиология излиза публикация, чиито автори проучват ефекта на няколко етеричномаслени съставки върху благотворните и патогенните щамове бактерии в човешкия чревен тракт. Според резултатите от изследването тимолът и гераниолът в коцентрации от 100 p.p.m. са в състояние да потиснат патогените в тънките черва, без да повлияят негативно на полезните бактерии в дебелото черво¹³.

Подобни резултати са наистина много обнадеждаващи, макар че трябва да се признаят някои ограничения и недостатъци на тези изследвания: много от тях се правят не с цели етерични масла, а с отделни техни компоненти; използват се по-често животни или се провеждат ин витро, в лабораторни условия. Поради това резултатите могат само отчасти да се генерализират по отношение на реалните условия в човешкото тяло. Например не е напълно ясно как ще се отразят храносмилането и абсорбцията върху бактериалния ефект на етеричното масло. Освен това, нужни са клинични опити, за да се определи безопасно дозиране и поносимост.

Върху хора са правени редица изследвания за лечение с етерични масла на свързани с дисбактериоза състояния, които демонстрират ефективността на тази терапия. Макар да не отчитат пряко въздействието на маслата върху полезната част от чревната микрофлора, си струва да споменем някои от тях.

Особено добре проучена е употребата на етеричното масло от мента (mentha piperita) за лечение на синдрома на раздразненото дебело черво (IBS) и свързаното с него състояние, известно като бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO). Те често се съпровождат и от други здравословни проблеми като синдром на хроничната умора, депресии, фибромиалгия, слаба памет и концентрация – доказателство за взаимодействието между чревния микробиом и мозъка. Успешното справяне с бактериалния свръхрастеж в тънките черва обикновено премахва не само стомашно-чревните оплаквания, но и симптомите, които на пръв поглед нямат пряка връзка с дисбактериозата.

Пример за успешно лечение на SIBO и IBS: 29-годишна жена преминава 20-дневен курс на лечение с капсули с етерично масло от мента в дозировка от 0.2 мл три пъти дневно. Резултатът – значително намаляване на бактериалния растеж и облекчаване на симптомите: нормализирана функция на дебелото черво, намаляване на болката, подуването, оригването. Не се наблюдава влошаване на симптомите след приключване на лечението.¹⁴

Друго клинично изследване за поносимостта и ефективността на ментовото масло в капсули с ентерично покритие при 110 пациенти с IBS, показало съществено подобрение на симптомите и добра поносимост.¹⁵ Подобно изследване е проведено и при 42 деца с IBS, лекувани с такива капсули – след две седмици 75% от децата получили облекчение на болката.¹⁶

През 2008 г. Британското медицинско списание BMJ публикува систематичен преглед и мета-анализ на четири изследвания върху общо 392 пациента: етеричното масло от мента се оказва по-ефективно в сравнение с  плацебо при третиране на IBS, без да се наблюдават значителни странични ефекти.¹⁷

Друг мета-анализ на 12 изследвания, излязъл през 2019 г. в BMC Complementary and Alternative Medicine, стига до подобни заключения: маслото от мента е „безопасна и ефективна терапия при болка и общи симптоми при възрастни с IBS“¹⁸. Според авторите на анализа ментовото масло облекчава IBS най-вероятно заради своя антиспастичен ефект, както и антибактериални, противовъзпалителни, антиоксидантни, имуномодулиращи и обезболяващи действия.

На фона на вече извършените проучвания за въздействието на етеричните масла върху човешкия чревен микробиом, трябва да се признае, че са нужни още и още научни изследвания. Но и това, което вече се знае, не е малко. Още повече че научният подход не е единственият път за събиране на информация. Тук ми се иска да цитирам мнението на Робърт Тисеран по въпроса:

„Би било полезно да се знае повече за отделните масла, дозировки, начини на приемане и техния ефект върху телесния микробиом. Но в същото време е прибързано да приемем, че етеричните масла повлияват негативно баланса на чревната флора, понеже няма клинично доказателство за това. От друга страна, десетилетията клиничен опит на лекарите във Франция говори, че етеричните масла често лекуват и остри, и хронични инфекции без увреждащия и често продължителен ефект върху чревната флора, до който води употребата на антибиотици.“¹⁹

Иска ми се да завърша с нещо много важно: нека не подценяваме безопасността при вътрешен прием на етерични масла. Интернет изобилства от рецепти и съвети за пиене на масла и човек, който няма опит и задълбочени познания, може лесно да си навреди. Гледайте на етеричните масла като на лекарства – те са много концентрирани растителни екстракти с мощен лечебен ефект, поради което дозировката, начинът на разреждане и на приемане, както и индивидуалната поносимост към маслата са много ключови за постигане на резултат без нежелани ефекти. Решите ли да си помогнете с методите на ароматерапията, моят съвет е да се обърнете към специалист, който има нужната квалификация. Лечението с етерични масла е строго индивидуално, следва се конкретен лечебен протокол, който при нужда се адаптира, и се проследяват внимателно резултатите. Четете, проверявайте всяка информация и се консултирайте.

И не на последно място – усилията да възстановим бактериалния баланс в храносмилателния ни тракт не бива да се концентрират върху един единствен вид терапия, каквато в частност е терапията с етерични масла. Ключов е комплексният подход, тъй като нарушеният баланс в чревната микрофлора винаги е резултат от комбинация от фактори. Нереалистично е да очакваме трайно възстановяване единствено чрез употребата на етерични масла. Те наистина ще облекчат симптомите за известно време. По подобен начин, само включването на пробиотици и ферментирали храни в диетата ни, би довело до частично или временно подобрение, ако не успеем да намалим нивата си на стрес и не се откажем от храните, предизвикващи възпаления.

Етеричните масла са мощни лечебни екстракти и имат много механизми, по които подпомагат храносмилането и цялостното здраве. Те предлагат една работеща алтернатива на конвенционалните медикаменти за лечение на храносмилателните проблеми – ограничават и елиминират патогените, премахват възпалението и болката, възстановяват нарушените тъкани, като в същото време щадят полезната част от чревната ни микрофлора.